TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет live. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет live. Показване на всички публикации

Sleep Theory & The Pretty Wild на живо във Виена

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 26, 2026 0 коментара

Обичам да гледам на живо банди в началото на кариерата им. Това се случва рядко, особено като хедлайнъри и още по-особено когато групите са от САЩ. В такива случаи организаторите из нашите географски ширини все още не са сигурни "тука колко ги слушат" и не поемат риска. Sleep Theory обаче избухнаха много бързо и кариерата им се изстреля глобално - достатъчно, за да се осмелят да поемат риска да тръгнат на европейско турне, простиращо се отвъд няколко големи града в Англия и Германия. И не само това, а взеха със себе си и току-що издалите дебютния си албум The Pretty Wild, с които ви зарибяваме от поне година насам.



25 юли, петък, 22:35. Чакам да видя Gojira за пръв път на родна земя и съм учудващо напред в тълпата. Пред мен група GenZ момчета и момиче говорят с нескрит ентусиазъм за уменията на Марио Дуплантие зад барабаните и си мисля: "Има бъдеще!". В следващия миг едното момче казва на момичето: "Мими, жаден съм!" (не беше Мими, сменям името нарочно) и се оплезва широко, а тя без грам замисляне прецизно му се изплюва в устата. "Имаш ли още?", пита той, докато преглъща. "После, като пия вода", отговаря тя.

Бас ловя, че нито един друг репортаж от това събитие няма да започне така...


Огнено шоу с Rammstein в Прага

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 13, 2024 1 коментара

Странно е да се събудиш с мисълта, че не си виждал любимата си група на живо вече повече от 10 години. Затова когато Rammstein обявиха новите дати за стадионното си турне из Европа, не се замислих и за миг и си взех билети за първата възможна дата – 11 май в Прага. Уви, не се сдобих с Feuerzone билети, а без тях се губи доста от изживяването, но това не ми попречи да се насладя на всяка възможна секунда от тази вечер. Нека обаче започна от малко по-далеч.


Купон с Attila и Born of Osiris в Прага

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 28, 2024 0 коментара


Не всеки ден в Европа идват американски метълкор банди, затова малко спонтанно реших да хвана самолета и да посетя Attila и Born of Osiris в Прага. Две групи, които открих по едно и също време преди 10-ина години и все още следя с интерес. И макар че отидох с повече ентусиазъм за Born of Osiris, не мога да скрия истината - Attila откраднаха шоуто в Rock Café.


NDH вечер с новото лице на Oomph! в Прага

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 09, 2023 1 коментара


Мотах се, мотах се и накрая изпуснах да видя Oomph! в оригиналния им състав. Това обаче не ми попречи да си резервирам билет за Прага, за да ги гледам на живо с новия им вокалист – Der Schulz от Unzucht. И ако не ви мързи да четете цял репортаж, нека го обобщя така: по-добре да видиш и изживееш Oomph! шоуто с Der Schulz, отколкото изобщо да няма шоу. Той се справи великолепно с новата си роля и отговорност, а за нас, феновете, остана само един мил спомен. За групите вечерите на живо идват и си отиват – един ден си тук, на следващия – там и забравяш. Но аз няма да забравя това свое пътешествие до Прага и този мой първи концерт на Oomph!



Часът е 16:45, аз съм в Студентски град и чакам пред зала "Христо Ботев". Явно изглеждам учтив, защото три възрастни дами, седнали на пейка до залата, ми подвикват: "Какво ще има тая вечер тука?". Обяснявам им, че ще има метъл концерт. "Кои групи?", пита едната. Oбясняwam подробно - Ryujin, самурайски метъл от Япония, Eleine, модерен метъл от Швеция, Ensiferum, фолк метъл от Финландия и Pain, индъстриъл метъл от Швеция. "А колко струват билетите?". Вече са 80, защото е денят на концерта. "Ее, няма да ми стигне пенсията. Да бяха по 50, може". Казвам ѝ, че билетите са по-евтини при ранно закупуване, а и все пак са 4 групи, а тя отвръща "Значи друг път рано ще купуваме билетите". Съгласявам се с това правило и идва време да влизам.


20 години есен и поезия: Poets of the Fall на живо в Прага

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 06, 2023 0 коментара

"Коя е първата песен на Poets of the Fall, която чухте?", пита от колоните тихичко гласът на Марко в препълнения клуб MeetFactory в Прага. Това е само един от поредицата въпроси, които той задава в специално разработен запис, за да настрои сетивата на публиката 10-ина минути преди концерта, част от турнето на групата по случай нейната 20-а годишнина. Интрото звучи като урок по медитация, а периодично Марко ни информира колко време остава до началото на шоуто. Spoiler alert: POTF са великолепни на живо, но за малко да не ги видим…




Обикновено не правим репортажи за концерти в България, но за този Sofia Solid дойдоха Bleed From Within, което за метълкор фенове като нас е доста голямо събитие. А като ги съчетаем с други две любими групи - Amon Amarth и Kreator, нямаше как да не драснем няколко реда за събитието. За чудещите се - влязохме с една журналистическа акредитация и си купихме един билет.

[РЕПОРТАЖ] Ice Nine Kills на живо в Прага

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юни 01, 2023 1 коментара


То пък не може всички репортажи да са някакъв опит за феноменална журналистика, нали? Затова този репортаж е буквално кратък разказ за това на колко як хедлайнерски концерт на Ice Nine Kills бяхме. И да кажем две думи за това колко е яка Прага.


[РЕПОРТАЖ] Electric Callboy - Live In Frankfurt

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 24, 2023 0 коментара




Electric Callboy са на върха на своята слава, издадоха супер успешния си албум “Tekkno”, а react youtuber-ите от цял свят ги обожават. И има защо. Затова не му мислихме много-много и решихме, че ще гледаме Electric Callboy в пика на кариерата им. За целта избрахме Франкфурт по няколко причини. Първо, концертът е в огромната зала Festhalle, която побира около 15 000 души. Второ – намерихме си евтин директен полет с България Еър. И трето – на предния ден в града имаше концерт на Feuerschwanz (който изпуснахме благодарение на Deutsche Bahn), a на следващия ден – концерт на Sabaton и Babymetal. Но за тях – друг път.


[НА ЖИВО!] Slipknot в Люксембург

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 07, 2015 2 коментара

Slipknot – 02.02.2015 @ зала "Rockhal" (Еш/Алзет, Люксембург)

Сигурно знаете, че принципно не пишем репортажи - дотук сме имали само един същински такъв (не броим тези от Facebook), но понякога си позволяваме да драснем по някой и друг ред, когато наш колега посети концерт на банда, която по принцип не сме имали удоволствието да гледаме на българска земя. И след като преди години се разминахме със Slipknot, пратихме нашия автор Reksy на мисия в Люксембург, за да гледа Slipknot на живо там. Само че под "пратихме" разбирайте "следва там" и "така или иначе ще ходи, що да не напише нещо". Вижте преживяването му (и някои любопитни факти за Люксембург) в следващите редове!

Специално благодарим и на фотографa Андре Людовик за заглавната снимка!



Mors Principium Est - 2012 - ...And Death Said Live

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 25, 2012 3 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~46 минути 


Повече от 5 години бяха нужни на Mors Principium Est, за да сглобят стабилен нов състав и да се завърнат с нов албум. Финландците бяха пред разпадане и имаха проблеми с намирането на подходящите китаристи, но миналата година след кастинг от над 200 човека, в групата дойдоха Анди Гилиън (Англия) и Анде Чандлър (Нова Зеландия), които превърнаха MPE в мултинационален квинтет. И именно те двамата са сред основните виновници "...And Death Said Live" да бъде този грандиозен албум, който слушам сега.

Може да решите, че преувеличавам, но след няколко слушания на този албум вече трудно бих могъл да дам по-добър пример от него, ако някой ме попита "какво е това мелодичен дет".
"...And Death Said Live" е може би най-добрата творба в този жанр в последните няколко години и трябва да остави засрамени много от вече доказаните големци в жанра, които напоследък сякаш не си дават толкова зор както преди и предпочитат да лежат на стари лаври, отколкото да мислят нови здрави рифове. "Здрави" пък е една доста слаба дума за описанието на стотиците рифове, които ще ви залеят в този 46-минутен буреносен епос.

Веднага след мрачното интро "The Awakening", MPE се събуждат от 5-годишния сън с високоскоростната резачка "Departure" и грандиозната "I Will Return". Великолепното съчетание на скорост, техника и мелодия в тях говори ясно за високото композиционното майсторство, с които са създадени тези две песни, но абсолютният шедьовър в албума се нарича "Birth of the Starchild" (с гост-китари от Райън Найт от The Black Dahlia Murder). Бързият ритъм, фантастичните рифове, солото, безкомпромисните вокали и унищожително мощното 42-секундно електро метъл "отклонение" в средата на песента ме накараха да я завъртя около 5 пъти повече от останалите в албума! Нивото обаче не само не спадна в следващите няколко трака, а достигна нов грандиозен апогей в "Destroyer of All", която ме хвана за остриганата коса и ми заблъска главата в студения офисен радиатор. Все пак ми се наложи да събера и последните си, изцедени от куфеене сили, за да отдам заслужена почит на "The Meadows of Asphodel", в която кийбордите отново се включиха на високи обороти, укрепвайки и без това солидните китарни рифове. Финалът дойде с мрачната "Dead Winds of Hope", оставяйки ми само да се надявам да не чакам още 5 години за още нова музика от MPE. Макар че чакането би си заслужавало, ако резултатът отново е чак толкова добър.

Това е един от онези албуми, в които си набелязваш много любими моменти и слушаш песните в него, само и само за да изживееш отново удоволствието от тях. Но има няколко (субективни) причини, поради които няма да дам на "...And Death Said Live" пълна 10-ка. Една от тях е, че MPЕ този път са били доста пестеливи с електрониката, а тя ужасно много отива на звученето им. Друга причина е личното ми усещане, че на половината тракове просто им липсва нещо малко, за да избухна от кеф и на тях, както на другата половина. Въпреки това, за мен "...And Death Said Live" остава един от най-добрите мелодет албуми в последното десетилетие. Затова и за миг не се колебайте дали да му дадете шанс!

 
+ + + + +
Урок по висш пилотаж в правенето на мелодичен дет метъл (без чисти вокали).
Много и все нечовешки добри рифове във всяко парче!
Почти перфектно изпипани композиции и солидна, прецизна продукция.

Гост-включвания от китаристите на The Black Dahlia Murder и Bring Me The Horizon.

- - - - -
За съжаление са намалили доста електрониката и клавишните, а те страшно им отиват.
На някои парчета им липсва съвсем малко, за да "осребрят" заложената в тях грандиозност.

Подходящо за фенове на:
Dark Tranquility, Kalmah, At The Gates, In Flames, Omnium Gatherum и др.
 Автор: Undepth
-=9.5/10=-

НА ЖИВО: X Japan (Лондон)

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 29, 2011 0 коментара

www.xjapanmusic.com      
        
        Прекрасен мартенски ден, някакъв четвъртък. Сърфиране из нета и рутинно чекване на страницата на една японска група – инситуция. X Japan. Оказва се, няколко часа по-рано са обявени датите за първото им Европейско турне. Шок!
        Бързо съвземане и вземане на решението – сега, или друг път може да няма. Дестинацията е ясна по default - Лондон, защото има кой да ни посрещне. Още в същия следобед връзката е осъществена, а както се оказа в последствие, купените в петък вечер билети са последните. На следващия ден концертът е Sold Out и едва ли има по-щастлив човек от мен, с оглед всичкия късмет, спохождащ организацията на мероприятието.
        Оттук нататък напрежението и очакването растеше пропорционално с наближаването на полета към мъгливия (хич не беше такъв) остров. Мечтател и мечта бяха на път да се срещнат.
        28.06.2011 - от рано сутринта дъждът и гръмотевиците предвещават буря, но е невъзможно да попречат на предстоящото. Пъстрата и почти 300-метрова опашка от всевъзможни човешки олицетворения (предимно с японски произход), опасваща две преки и половина, украсяваше и вливаше живот във всеки преминаващ наблизо. Малко са местата, където се виждат събрани толкова много щастливо усмихнати хора. O2 Shepherd's Bush Empire бавно и в продължение на повече от два часа поглъщаше този колорит, за да може точно в 21.30h да избухне динамита и заряда, трупан повече от две десетилетия чакане (само за чакалите). Невъзможно е да се опише изживяване, което искаш да не свършва. Защото, поглъщайки чрез сетивата си музика, поведение, визуални интерпретации, пот, вода, флуиди и всичко заобикалящо, в такъв момент се възкачваш до най-високата възможна степен на „удоволствието”. Петимата музиканти имат харизмата да го правят и чрез всяко свое действие успяват да накарат нас - публиката, да изпадаме в състояние да вярваме, че понякога и невъзможното се случва. Липсващото звено от X Japan, Hide (вечна му памет) отново, и както винаги (и завинаги) бе удостоен с подобаваща почит. Загубата на всеки гений е болезнена, а в случая тези мъже никога няма да могат да се разграничат от нея. Вълшебството, с което владеят сцената, лекотата и откровената лудост на моменти в изявите им, съпътствана от виртуозността им като музиканти, заедно с цялото очакване на света, направиха така, че вече реализираната мечта да прерастне в друга такава. Япония не е пък чак толкова далече.
        За направилите си труда да стигнат до тези последни думи искам да кажа - целта на няколкото реда, отделени за това събите, е да накара любопитството ви да заговори и при проявено желание (ако не познавате групата), да се докоснете до нея чрез един от многото достъпни начини, предоставени от времето в което живеем.
        Good Luck!

Автор: Nightice

Parkway Drive на живо в София!

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 08, 2011 4 коментара


Тук нямаме навика и желанието да правим концертни репортажи, но това, което видяхме всички ние, които бяхме на концерта снощи, си заслужава да бъде упоменато. Невероятна банда както в студиото, така и на живо. Поздрави на всички, които присъстваха в тази паметна вечер на този паметен концерт, след който не знам как така все още имам глава. Който не е присъствал, е изпуснал да чуе най-добрите брейкдауни ever, изсвирени директно от една от най-добрите банди на световната метълкор сцена. 

И за разлика от разни изпърдяли пацули като Джамирокуей (или какъвто там Джамир беше), които заради едно навехнато краченце не излизат на сцената, Люк Килпатрик (китари) от Parkway Drive излезе и свири в инвалидна количка! Това е отдаденост, това е професиоанлизъм, любов към това, което вършиш и уважение към верните фенове. Палци горе за него, за групата и за всички присъстващи!

Респект!


Pain - 2011 - You Only Live Twice

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 31, 2011 3 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 41 минути 

www.myspace.com/pain

Не знам колко пъти изслушах този албум в последните 12 часа. По груби сметки... около 15 пъти. Точно както обещаваха прес-релийзите, така и се оказа - "You Only Live Twice" е най-тежкият албум на Pain досега, в който мастърмайндът на проекта бай Пешо Тетгрен показва завидни музикантски, вокални и продуцентски умения. Аз лично бих допълнил, че освен тежък, този албум е и сравнително мрачен за групата, но да не губим време, а да ви разясня набързо какво ви чака зад гърба на Painhead (симпатягата на обложката). Не съм особено голям фен на track-by-track ревютата, но това тук си заслужава. И така. Откриването е за "Let Me Out" - бърза песен  с леко пънкарски/моторхедски ритъм и солидна електронна подложка. Типичен откриващ трак за Pain. Веднага след него идва една от най-добрите песни в албума - "Feed the Demons". Мрачна, мощна, тежка и перфектна за концерти, в нея Петер пее с 3 или 4 типа вокали, напомняйки ни за миг, че той е стоял зад микрофоните на не един и два дет метъл проекта. "The Great Pretender" е друга страхотна песен от албума! Типичен индъстриъл метъл с модерна електроника и опростен NDH риф. Мелодична, запяваща се, зарибяваща и даваща сериозни предпоставки за куфеене (включително и по време на концерти) песен. Ако има втори сингъл към албума, то той определено трябва да е за нея. Скоростта се снишава леко със заглавната "You Only Live Twice" - среднотемпова, по-лекичка песен, която успя да ми напомни доста на "Same Old Song" (просто са в един дух) и незнайно защо докато я слушах ми се загнезди мисълта, че би била адски подходяща за интро на героична анимация с роботи... Но както и да е. Следва сингъла, предизвикал най-разностранни мнения, а именно "Dirty Woman". Признавам, че съм от страната на онези, които не бяха кой знае колко очаровани да чуят как Pain правят песен в стил "AC/DC на стероиди". Песента не е лоша сама по себе си, но на мен някак не ми се вписва в представите за това как би трябвало да звучи Pain. Болшинството фенове обаче харесаха песента, така че явно бай Пешо е изпълнил успешно задачката си. "We Want More" пък е песента, в която улових волна или неволна заемка от "Zerstören" на Rammstein. Правя сравнението, защото началният риф и електрониката към него са почти 1:1 с песента на немците. Съмнявам се обаче г-н Тетгрен да има нужда да заимства от когото и да било, така че се успокоявам с факта, че "великите умове мислят еднакво" и спирам дискусията. Песента сама по себе си е адски силна, с много добре заложена електроника. Като цяло ми напомни на песен, излязла от "Nothing Remains the Same". "Leave Me Alone" пък е една от песните, които не успяха да ме грабнат. Мрачна, среднотемпова и леко безлична, тя сякаш служи за мост към размазващата "Monster". Страшно тежка, мрачна, с мачкащи рифове, с направо брутален край, но същевременно и мелодична като цяло. Предразполага към жестоко куфеене и дава енергия горе-долу колкото енергийната напитка със същото име, изпита на екс. За финал (на обикновеното издание) остава "Season of the Reaper". В момента не се сещам да съм слушал някога по-дълга песен на Pain, но ако има такава - поправете ме. Дълъг почти 7 минути, това е най-тежкия, най-бавен откъм темпо и най-мрачен трак в албума. Дължината е нещото, което ми дойде в повече, но не е болка за умиране, защото все пак става дума за закриваща песен. Меланхоличен и тъжен (емоции, които не сме свикнали да усещаме в албумите на Pain), но удачен край за един повече от добър албум! Искрено ви препоръчвам да си го купите, особено ако заложите на лимитираното издание с бонус тракове, ремикси и лайв-изпълнения, защото ще знаете със сигурност, че парите ви не са отишли на вятъра, а за един почти перфектен метъл продукт, дело на един от най-уважаваните умове на съвременната метъл сцена.

+ + + + Плюсове.......:
Слаба песен де факто няма.
"Feed the Demons", "Monster" и "The Great Pretender" просто отвяват мозъци.
Великолепна продукция, изпипани детайли и никакви пълнежи.
Петер върши невероятна работа зад микрофона!

- - - - Минуси........:
Две песни леко дължеят.
Лично (и субективно) смятам, че на Pain не им отива да правят хард рок. Визирам "Dirty Woman".

Подходящо за фенове на:
Deathstars, Hypocrisy, Rammstein, Static-X, Samael и др.
Автор: Testset
-=9/10=-