Марк Хънтър взе радикални мерки и подмени целия състав на Chimaira - стъпка, която би могла или да прероди, или да унищожи една група. Chimaira обаче е група с опит в преражданията и вътрешното преоткриване, затова не бях много сигурен какво ще заваря в "Crown of Phantoms". Отговорът - много тежък, мрачен и мачкащ метъл.
"Crown of Phantoms" е изненадващ албум, но в това няма нищо изненадващо. Ако някой е очаквал повтаряне на някой стар албум - съжалявам. Изобщо, ако изобщо подхождате към Chimaira с каквито и да е очаквания - пак съжалявам, но така най-много да станете един от хилядите хора, мрънкащи из YouTube "Това вече не е Chimaira". И това би било жалко, защото ако отречете "Crown of Phantoms" само заради инат, ще изпуснете един... еклектичен албум. Той не влиза в някакви точно определени стилови рамки, а просто залага на тежки, мрачни, агресивни и мачкащи парчета, между които се открояват "The Machine", "No Mercy" ("No more goddamn Hollywood vampires!"), "All That's Left Is Blood", "Crown of Phantoms" (най-епичното парче в албума), ударната "Spineless" и абсолютният ми фаворит - пълната с насечени китари и размазващи старт/стоп рифове "Wrapped On Violence".
Учудващо, но новият състав на групата, включващ настоящи и бивши членове на групи като Dååth (цели три попълнения от там!), Dirge Within и Bleed The Sky, се справя прекрасно със задачата да докара "Chimaira-ски" звук. Всеки инструмент се откроява по свой, почти брилянтен начин - от ниските, свръхтежки китари, през мощния бас и помитащите барабани, та чак до служещите предимно за фон, но забележими през цялото време електроники. И тъкмо когато си мислех, че вече няма как да бъда изненадан, неочаквано ме връхлетяха чистите вокали в "Crown of Phantoms", мрачното пиано в края на "Kings of the Shadow World" и нетипичните крясъци в припева на закриващата "Love Soaked Death". Явно Chimaira просто са помислили за всичко.
Албумът се очертава не само като един от любимите ми за месеца, но и като един от най-тежките, мрачни и приятно изненадващи албуми на Chimaira изобщо. Дори след повече от 10 слушания обаче все още имам чувството, че не съм достигнал до истинската дълбочина, заложена в "Crown of Phantoms". В него има нещо много мрачно (дума, която повтарям неслучайно за 456-ти път в това ревю) и дори... някак психарски плашещо. И точно в това се крие голяма част от злокобния му, но силно притегателен чар.
+ + + + +
Злокобно мрачни и смачкващо тежки рифове/композиции!
Ниски китари, помитащи барабани, мощен бас, агресивни вокали и балансирана електроника.
Еклектичен, дълбок, често двусмислен, бавносмилаем и предразполагащ към много слушания албум.
- - - - -
Ниски китари, помитащи барабани, мощен бас, агресивни вокали и балансирана електроника.
Еклектичен, дълбок, често двусмислен, бавносмилаем и предразполагащ към много слушания албум.
- - - - -
Нямам забележки към основните рифове, но солата можеха да са доста по-интересни.
Със сигурност ще има голям процент фенове, за които това "вече не е Chimaira".
Със сигурност ще има голям процент фенове, за които това "вече не е Chimaira".
IF YOU LIKE
Machine Head, Lamb of God, God Forbid, Dagoba, Devildriver, Dååth и др.
Автор: Testset
[9/10]
Момци ще има ли ревю на новия албум на Like Moth To Flames?
Слушах снощи албума - чудовище! И един въпрос относно "The Transmigration' - първата част на песента не ви ли напомня за музика от филма "The Alien"?