ЖАНР: Nu Metal
ОТ/Д: Русия | 13.06.2025
ОТ/Д: Русия | 13.06.2025
ЛЕЙБЪЛ: M2BA
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет nu. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет nu. Показване на всички публикации
Linkin Park - From Zero
On
неделя, ноември 17, 2024
3
коментара
ЖАНР: Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 15.11.2024
ОТ/Д: САЩ | 15.11.2024
ЛЕЙБЪЛ: Warner Records
ОТНЕМА: ~32 минути
ОТНЕМА: ~32 минути
League of Distortion - League of Distortion
On
сряда, ноември 30, 2022
0
коментара
ЖАНР: Alternative/Nu Metal
ОТ/Д: Германия | 25.11.2022
ОТ/Д: Германия | 25.11.2022
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
Slipknot - The End, So Far
On
сряда, октомври 12, 2022
0
коментара
ЖАНР: Alternative/Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 30.09.2022
ОТ/Д: САЩ | 30.09.2022
ЛЕЙБЪЛ: Roadrunner
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
While She Sleeps - Sleeps Society
On
четвъртък, април 01, 2021
0
коментара
ЖАНР: Melodic Metalcore/Nu Metal
ОТ/Д: Англия | 16.04.2021
ОТ/Д: Англия | 16.04.2021
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm Records
ОТНЕМА: ~44 минути
ОТНЕМА: ~44 минути
Static-X - Project: Regeneration (Vol.1)
On
сряда, юли 08, 2020
2
коментара
ЖАНР: Industrial/Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 10.07.2020
ОТ/Д: САЩ | 10.07.2020
ЛЕЙБЪЛ: Otsego Entertainment
ОТНЕМА: ~39 минути
ОТНЕМА: ~39 минути
Mushroomhead - A Wonderful Life
On
понеделник, юни 15, 2020
2
коментара
ЖАНР: Industrial/Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~58(+13) минути
ОТНЕМА: ~58(+13) минути
Slipknot - We Are Not Your Kind
On
неделя, август 04, 2019
4
коментара
ЖАНР: Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 09.08.2019
ОТ/Д: САЩ | 09.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Roadrunner
ОТНЕМА: ~63(+6) минути
ОТНЕМА: ~63(+6) минути
Siamese - Super Human
On
четвъртък, май 09, 2019
2
коментара
ЖАНР: Alternative/Pop Rock/Metal
ОТ/Д: Дания | 24.05.2019
ОТ/Д: Дания | 24.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Long Branch Records
ОТНЕМА: ~31 минути
ОТНЕМА: ~31 минути
Soulfly - Ritual
On
вторник, октомври 09, 2018
1 коментара
ЖАНР: Death/Thrash/Groove Metal
ОТ/Д: Бразилия | 19.10.2018
ОТ/Д: Бразилия | 19.10.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
Cane Hill - Too Far Gone
On
вторник, януари 23, 2018
0
коментара
Стилът: Alternative/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2018
От/Год: САЩ, 2018
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~36 минути
Отнема: ~36 минути
Machine Head - Catharsis
On
петък, януари 19, 2018
2
коментара
ЖАНР: Groove/Nu Metal
ОТ/Г: САЩ | 26.01.2018
ОТ/Г: САЩ | 26.01.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~74 минути
ОТНЕМА: ~74 минути
Deuce - Invincible
On
четвъртък, ноември 30, 2017
0
коментара
Стилът: Rap Rock/Nu Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Eleven Seven/Better Noise
Отдавна чакаме нов албум от Deuce, като този път чакането беше с особено нетърпение, тъй като се очакваше в "Invincible" да влязат жестоки песни като "Nightmare", да речем. С осезаемо по-тежко звучене в много от преждевременно пуснатите тракове Deuce показваше, че иска малко по малко да се отдалечи от всепо-рап звученето на бившите си колеги от Hollywood Undead, но ето, че в "Invincible" ги няма повечето от въпросните пуснати песни - или поне доста от най-яките такива. Никой не можа и да ми каже защо - просто ги няма и това. И не че останалото съдържание е лошо, но... защо така?
Както може би видяхте, пропуснахме "Five" на Hollywood Undead, тъй като албумът просто не се услади на никого от екипа - прекалено много рап, прекалено малко рок и точно затова поне аз гледах към "Invincible" с дори още повече надежда. И макар да няма съмнение за мен, че Deuce е извадил по-добрия албум, с повече китари, с повече яки тракове, с повече рок и метъл, пак не мога да кажа, че не ми се искаше да чуя повече. Почти всяка песен от първите осем в този албум може да е хит - както в общи линии се случваше преди време с Hollywood Undead. И наистина - "Here I Come" отваря адски добре с моментално каращ те да заклатиш глава рап рок, "World on Fire" носи мелодичност и избухва със запомнящ се припев, а "My Buddy" просто крещи "Това е Deuce!" с всяка нота. "Invincible" и "Bad Attitude" пък са си хитови сингли отвсякъде и до тях почти няма трак, който не би могъл също да е хит.
И тук се случва голямата промяна. "Best of Me" е първата от цяла поредица песни, които сякаш не са писани за този албум - звученето става някак странно и рехаво, настроението липсва изцяло и тракът се влачи 4 уморени минути, за да даде път на баладата "Thank You". Е, нежното пеене не му е сила на Deuce и това си е, а добрата идея на припева се губи заради не чак толкова страхотните му певчески качества. "Catch Me If You Can" пък звучи като отдавна забравен b-side на The Offspring, което по принцип не е лошо, но песента просто трудно се вписва в албума. Offsrping-ското усещане остава и в "It's Alright, It's OK" и песента наистина е яка, но... кой се сеща току-така изведнъж да сложи две пънк рок парчета в края на рап рок албум?! "Talking About You" ни връща към по-типичното Deuce звучене с малко рапиране (от Gadget), а за финал ни изпраща още един (як) пънкарски трак, озаглавен "Pull Me Under". И колкото и да ме радва това звучене, особено когато Deuce най-сетне се отпуска малко и да покрещи (че и китарно соло има!), не мога да не свия рамене и да не се чудя защо целия този пънк е сгъчкан в края на албума.
Не мога да не се запитам пак и защо липсват толкова много предварително пуснати песни, които можеха да заменят някои от тоталните греди във втората половина на албума. Със сегашния си траклист, албумът изглежда неконсистентен и заложеното му звучене в първите 8 трака изцяло се губи в следващите 6. И макар сред въпросните 6 да са ми и някои от фаворитите в албума и да признавам гузно, че не бих имал против Deuce да издаде пънк рок албум, не мога да не отбележа тази странна различност като минус. Оттам нататък - няма какво да си кривя душата, харесвам "Invincible" и то не просто в сравнение със слабия "Five" на Hollywood Undead - а просто защото е як рап рок албум. Яд ме е само, че можеше и да е много, много по-як, защото Deuce показва, че има потенциала да бъде Многоликия бог на съвременния рап рок - остава само да го реализира с правилния подбор на тракове следващия път.
+ + + + +
Купища потенциални хитове и запомнящи се песни.
Много крачки пред това, което издадоха Hollywood Undead.
Неочаквано разнообразие и още по-неочаквано добри пънк-рок тракове.
Повече от час материал!
- - - - -
Много крачки пред това, което издадоха Hollywood Undead.
Неочаквано разнообразие и още по-неочаквано добри пънк-рок тракове.
Повече от час материал!
- - - - -
След осмия трак настава някаква странна, макар и не лоша сама по себе си анархия.
Много предварително пуснати тракове липсват, а са в пъти по-яки от някои от миналите финалната цедка.
Силата на Deuce определено не е в баладите и бавните и провлачени песни.
Много предварително пуснати тракове липсват, а са в пъти по-яки от някои от миналите финалната цедка.
Силата на Deuce определено не е в баладите и бавните и провлачени песни.
IF YOU LIKE
Hollywood Undead, Falling In Reverse, Linkin Park, TFK, From Ashes To New и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Papa Roach - Crooked Teeth
On
събота, май 27, 2017
0
коментара
Стилът: Alternative/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Eleven Seven Records
Едни групи се опитват да върнат позалязлата слава на ню метъла, други - да го закопаят възможно най-дълбоко в миналото си (да, визирам непоносимия нов албум на Linkin Park), а трети са Papa Roach и правят каквото си искат в новия си албум, без обаче да си играят на велики артисти и да плюят в лицата на феновете си (както сториха Linkin Park).
В "Crooked Teeth" има ню метъл, алтърнатив, поп-пънк, рап, баладки, че дори и почти поп-парче, но дори то някак не дразни ухото, тъй като просто е направено добре. Резки скокове между стиловете не се усещат, но лесно можем да откроим по-тежките парчета като "Crooked Teeth", "Traumatic" и "Ricochet" от поп-пънкарската "American Dreams" или хитовата "Help". С повече рапиране се отличават "Break the Fall", "My Medication" и "Sunrise Trailer Park", а на поп-хитовост ги избива "Born For Greatness" и баладата "Periscope", в която се включва певицата Скайлър Грей (която рап феновете може би познават най-добре от участието и в една песен на Dr. Dre и Eminem).
Papa Roach вече са група с доста история зад гърба си и им прави чест, че хем продължават да правят музиката, която самите те харесват, хем и се стараят да еволюират, но без да правят извращения от сорта на "One More Light", да речем - албум, излязъл на същата дата с "Crooked Teeth". Той е един стегнат, разнообразен, мелодичен, добре продуциран и запомнящ се албум, който ясно показва, че ню метълът не само не е умрял, а може да бъде и напълно актуален, особено ако се смеси с алтърнатив, поп-пънк и дори някои малко по-смели поп-решения, които може да ни накарат да повдигнем вежди недоверчиво.
+ + + + +
Разнообразие и кохерентност между всички представени в албума стилове.
Свеж, стегнат, свободно звучащ албум, без грам излишности и претенциозност.
Няколко ярко открояващи се, моментално запомнящи се хита.
- - - - -
Свеж, стегнат, свободно звучащ албум, без грам излишности и претенциозност.
Няколко ярко открояващи се, моментално запомнящи се хита.
- - - - -
Няколко по-безлични и минаващи покрай ухото трака.
Прекалено кратък, ако не си вземеш deluxe изданието.
Прекалено кратък, ако не си вземеш deluxe изданието.
IF YOU LIKE
Linkin Park, From Ashes To New, Limp Bizkit, ADTR, TFK, POD, RATM, 3DG и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Suicide Silence - Suicide Silence
On
понеделник, февруари 27, 2017
0
коментара
Стилът: Nu Metal/Chaotic Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
What the fuck е това и защо се представя под името Suicide Silence?! След смъртта на Мич Лъкър групата прие в редиците си Еди Хермида от деткор зверовете All Shall Perish и издаде не много изненадващия, но все пак подобаващо мощен "You Can't Stop Me". Никой обаче не знае какво ги прихвана тия пичове след това и как се стигна до тази психично болна промяна в стила им. Гледах интервюта, в които чух всякакви оправдания - Еди и Марк се опитваха да го играят cool и да обясняват, че са искали да получат точно тази реакция, а барабанистът Алекс Лопез псуваше недоволните от промяната на "faggy boy" в социалните мрежи. Та, пак - what the fuck?
Ако сте спали зимен сън и не сте разбрали, Suicide Silence вече не са деткор група. На някого му е хрумнала идеята да направят нещо "по-така", а не да стоят вечно в едни рамки и това по принцип е окей. Уви, резултатът е ужасяващо объркващ. Новият звук на групата представлява хаотична и болезнено шумна смесица от Korn и Deftones влияния, невъобразимо лоши чисти вокали и кошмарно лоша и сурова продукция. Синглите "Doris" и "Silence" са само върхът на айсберга (донякъде и буквално, защото са на върха на траклиста), но под тях става дори още по-страшно. "Listen" е хаотична шумотевица, в която Еди Хермида кряка и хленчи, вместо да използва зловещите си ревове, а разликата с "Dying in a Red Room" е само тази, че в нея дори не се крещи, а само се хленчи с излизащите извън всякаква тоналност чисти вокали на Еди. "Hold Me Up, Hold Me Down" решава все пак да покаже, че Suicide Silence още са тежка група и представлява един голям хардкор брейкдаун с грухтежи към края, но лошата продукция и хаотичните китари отново казват своята тежка дума.
Тъкмо когато за шести път проверявате дали това наистина са Suicide Silence и дали някой не се бъзика с вас, идва "Run". В нея Еди Хермида отново е решил, че може да пее като Джонатан Дейвис, но никой в групата не е имал сърце да му каже, че не му се получава. "The Zero" може да мине за една от най-лошите песни на Deftones изобщо, а "Conformity" (тема, която уважавам) би изиграла добра роля като балада в албум на Limp Bizkit, но с уточнението, че Еди пее доста по-зле от Фред Дърст. Въпреки всичко, съм склонен да кажа, че това е една от добрите песни в албума, тъй като колкото и зле да пее Еди, в тази баладка можем да му го простим. Ето, например, "Don't Be Careful You Might Get Hurt" е доста по-тежък трак, но е същата скрибуцаща шумотевица като останалите тракове в албума. Но пък поне има един як брейкдаун.
Слушането на този едноименен (!) албум на групата е болезнено. Ако бях от по-обидчивите, щях да реша, че Suicide Silence се еб*ват с феновете си, или поне да реша, че са в някаква тежка депресия, на тежки лекарства, или на някаква хероинова диета, защото не знам какви проблеми трябва да имат тия хора, за да запишат нещо такова. Даже не съм и разочарован - просто съм адски объркан и наистина, ама наистина не разбирам какво ги е прихванало Suicide Silence, както и кой ги е излъгал, че е добра идея да променят стила си на... това, каквото и да е то. Сигурно са си мислели "Чакай само да видиш как ще изненадаме хората, направо ще припаднат" и сигурно са очаквали някое и друго негативно мнение от по-закостенелите фенове, но не и масовия отпор, който срещат сега. Аз държа да си кажа - нямаше да имам против да променят стила си, стига да продължат да правят добра музика, но това тук е много далеч от това понятие. Напълно споделям и мнението на метъл ютубъра Джаред Дайнс, който направо разкости групата от бъзици в неговите видео реакции - не е въпросът в употребата на чисти вокали, а в това, че тези на Еди са ужасни (дори с ефекти), както и че продукцията е под всякаква критика. Пък и кому наистина беше нужна чак такава промяна? Все едно ние изведнъж да почнем да си пишем ревютата в стихотворна форма, да стихоплетстваме на детинско ниво и претенциозно да се наричаме "поети". Кой би чел подобна глупост? Макар че... хмм...
Питам пак
уот дъ фак.
Всяка песен тук е тъпа
провали се тая група.
+ + + + +
Еди пее приемливо в баладката "Conformity".
Смелост за промяна, която малко групи притежават.
Няколко грухтежа и някой и друг добър брейкдаун.
- - - - -
Смелост за промяна, която малко групи притежават.
Няколко грухтежа и някой и друг добър брейкдаун.
- - - - -
Промяната в звученето е абсолютно неприемлива.
Инструменталът през повечето време е една скрибуцаща шумотевица.
Кошмарно лоши чисти вокали от Еди Хермида.
Ужасяващо слаба, сурова, странна продукция.
Всичко в този албум е изключително объркващо.
Инструменталът през повечето време е една скрибуцаща шумотевица.
Кошмарно лоши чисти вокали от Еди Хермида.
Ужасяващо слаба, сурова, странна продукция.
Всичко в този албум е изключително объркващо.
IF YOU LIKE
Korn, Deftones, Norma Jean, Oathbreaker, Converge, The Fall of Troy и др.
Автор: Testset
[2/10]
Dangerkids - Blacklist
On
четвъртък, февруари 23, 2017
1 коментара
Стилът: Nu Metal/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Paid Vacation Records
Дали защото слушах този албум чак след като Linkin Park вече се бяха изтропали (одрусали крушата, стоварили самосвала, обезпацулили) върху феновете си с "Heavy", или поради друга причина, намерих този втори студиен албум на Dangerkids за особено добър. Групата е израснала много от дебютния си албум досега и "Blacklist" е един модерен, зрял, изненадващо добър ню метъл албум. Всъщност, той е смесица между ню метъл, алтърнатив, пост-хардкор и метълкор, което много добре го приближава до по-младата аудитория, която, разбираемо, надали изпитва чак такава голяма носталгия по ню метъла отпреди 15 години.
Dangerkids са млади, свежи и пълни с енергия, като всичко това се отразява и в музиката им. Синглите "Kill Everything" и "Things Could Be Different" дават идеална обща представа за звученето на албума и смесването на жанрове в него, а песни като "Blacklist" и "Crawl Your Way Out" залагат на по-директни и солидни дози алтърнатив и ню метъл в духа на Linkin Park от едно време. С повече метълкор и пост-хардкор се открояват най-вече "Summoner's Rift" и може би до известна степен "Glass on Water" и "Ghost in the Walls". Прекалено бавни, за да предизвикат някаква сериозна емоция пък са доста слабичката откъм текст "Inside Out" и "Nothing Worth Saving". Единствената неоспорима балада в албума пък e акустичната "Invincible Summer", която, учудващо поне за мен, взе, че се оказа много приятно меланхолична. Уж не харесвам подобни "младежки" scene kid баладки, но в тази... има нещо. Може би искреност?
Rise Records могат да си ядат ушите, защото изпуснаха Dangerkids преди време и ето, че сега вместо тях продължават да държат купища еднакво звучащи банди, за които на малцина им пука. Пред Dangerkids си личеше, че има бъдеще още в дебютния им албум и сега това си личи дори още по-силно. Остава само наистина да израснат и като музиканти, и като личности, и като възраст, да се отърсят от напълно ненужните поп-пънк влияния и лигавите текстове и всички ще спечелят от това. Дано само не хванат грешния път и не се превърнат в някоя помия от сорта на Falling In Reverse или Palisades...
+ + + + +
Свежо, младежко звучене, с нотка на носталгия по добрия стар ню метъл.
Повече зрялост в композиционния процес и по-добра продукция от дебютния албум.
Кратък, стегнат албум, в който даже нямат достатъчно време да сбъркат big time.
Жените-барабанисти са рядкост, камо ли пък толкова добри.
- - - - -
Повече зрялост в композиционния процес и по-добра продукция от дебютния албум.
Кратък, стегнат албум, в който даже нямат достатъчно време да сбъркат big time.
Жените-барабанисти са рядкост, камо ли пък толкова добри.
- - - - -
По-бавните тракове са абсолютно безлични и не предизвикват никаква емоция.
Определено има още накъде да се израства във всички аспекти.
Доста тийн лигоч в някои от текстовете.
Определено има още накъде да се израства във всички аспекти.
Доста тийн лигоч в някои от текстовете.
IF YOU LIKE
From Ashes To New, Linkin Park (докато ставаха), OM&M, Falling In Reverse и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Dope - Blood Money (Part 1)
On
сряда, октомври 19, 2016
3
коментара
Стилът: Alternative/Industrial/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: SPV/Steamhammer/eOne
Dope не е точната група, която човек би свързал с романтичен спомен, но от последния им албум насам измина толкова много време (повече от 7 години), че ми беше нужен допълнителен стимул да си спомня какво имаше в него. Пуснах си го и се сетих, че тъкмо отивах на първата си среща със сегашната ми приятелка и в ушите ми звучеше "Die Motherfucker Die". Ако чете това надали ще е възхитена, но на мен в онзи момент ми трябваше надъхваща музика и Dope ми свършиха чудесна работа. Днес, 7 години по-късно, първата част на "Blood Money" също е пълна с доста надъхваща музика.
Без повече лирични отклонения. Нека ви го кажа направо - Dope никак не са остарели и никак не им личи, че са направили толкова дълга пауза между албумите си. Те продължават да правят своя супер енергичен алтърнатив метъл с куп различни стилови влияния - индъстриъл, ню и груув метъл. Песните са кратки и рядко са над 4 минути, което е добре дошло за динамиката и разнообразието. Така например на една страна можем да оставим по-агресивните композиции като "Blood Money", "Hypocrite", "Selfish", "Drug Music" с нейния мелодичен припев и здравия индъстриъл "1999", а на друга - по-мелодични и хитово звучащи тракове като "Shoulda Known Better" (в която има много електроника и вокални ефекти), "A New Low", "Hold On" с нейния много "метълски" риф и "End of the World" с прилежащата ѝ дъб електроника. В нито една категория пък не попада почти изцяло електронната кибер изненада "Numb".
Както често се случва, и в този албум интерлюдиите са напълно излишни. Интрото на албума е 10 секунди, като това от една страна е хубаво, защото свършва много бързо, но от друга оставя въпроса дали наистина има нужда от него. Около 1/3 от песните пък оставят усещането, че можеха да бъдат развити и по-добре, особено след повече от 7 години чакане, но тук вече навлизаме в света на претенциите и перфекционизма, а аз, честно казано, очаквах че Dope няма изобщо да се справят добре след тази дълга пауза. За мен беше истински приятна изненада да чуя, че групата не е изгубила енергията и агресията си, както и хъса си да прави още от своя здрав, късно 90-арски алтърнатив (+ индъстриъл, груув и ню) метъл.
+ + + + +
На Dope никак не им личи, че са направили цели 7 години пауза от предишния си албум досега.
Тежък, енергичен и динамичен албум, без балади, бавни тракове и други такива спънки.
Разнообразие, постигнато с помощта на няколко стила и приемливо количество електроника.
Връщане към най-добрите години на жанра (като "1999" е идеален пример за това).
- - - - -
Тежък, енергичен и динамичен албум, без балади, бавни тракове и други такива спънки.
Разнообразие, постигнато с помощта на няколко стила и приемливо количество електроника.
Връщане към най-добрите години на жанра (като "1999" е идеален пример за това).
- - - - -
Ненужно интро и все така ненужни интерлюдии.
Някои композиции сякаш можеха да бъдат развити и по-"ударно".
Жанрът в известна степен вече изглежда малко изтъркан.
Някои композиции сякаш можеха да бъдат развити и по-"ударно".
Жанрът в известна степен вече изглежда малко изтъркан.
IF YOU LIKE
Static-X, Mushroomhead, Rob Zombie, Coal Chamber, Korn, BFMV, MIW и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Of Mice & Men - Cold World
On
събота, септември 17, 2016
0
коментара
Стилът: Alternative Rock/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Rise Records
Признавам, хванах се на въдицата. Когато OM&M пуснаха първия си сингъл към албума "Pain", директно скочих от стола и започнах да куфея. И как да не куфее човек на тая комбинация от ню метъл, метълкор и осезаем индъстриъл дух? Следващите пуснати песни доста се различаваха като стил, но си казах, че е нормално - явно просто OM&M искат да покажат колко ще е разнообразен "Cold World". И това донякъде е така - защото "Cold World" е разнообразно слаб.
Ако все още не сте се добрали до албума и си седите с представите, че ще има още песни като "Pain", направо си спестете слушането на "Cold World", ако не искате да преживеете едно много сериозно разочарование. OM&M са поели по пътя на групи като BMTH, олекотявайки стила си до неузнаваемост и са записали най-слабия си албум досега, който на всичкото отгоре става все по-слаб с всяка изминала песен. Супер скучната, тиха и бавна "Game of War" отваря албума и звучи като 4-минутно интро, а "The Lie" направо "избухва" с уморено средно темпо и средняшки алтърнатив припев. "Real" звучи като слаба песен на Breaking Benjamin, докато "Like a Ghost" звучи така, сякаш аматьори се опитват да пародират Korn и Linkin Park. Първата половина на албума завършва все така средняшки с "Contagious" и малоумната интерлюдия "-".
Точно в средата на албума, явно умираща от срам и не искаща да се числи към нито една от двете половини, стои единствената хубава песен в него - "Pain". След нея обаче нещата стават зле с още по-висока скорост. От жалкото скимтене в "The Hunger", през убийствено скучната "Down the Road", та чак до закриващия позор "Transfigured", тази втора половина на албума не спира да ни убеждава, че в нея няма нищо хубаво. Дори не ми се говори пък за другата малоумна интерлюдия "+". Просто адски идейно, да има плюс и минус като тракове, гениална концепция, човек направо в три шока едновременно може да изпадне от тая креативност.
"Cold World" е албум, който започва уморено, лута се, осъзнава, че не води доникъде и свършва трагично. Очевидно идеята на OM&M е била да направят алтърнатив албум, който да звучи като излязъл в началото на века, но този жанр просто не им се отдава. Крайният резултат може да се оприличи на лапването на стара електрическа крушка - звучи като забавно предизвикателство, но след това бързо осъзнаваш, че не можеш да си я извадиш от устата (и се изисква да ти разкачат ченето, за да я извадят, така че не пробвайте, деца). И колкото и да се опитваш да убедиш останалите, че лапването на крушката е било яка идея, никой не ти вярва.
+ + + + +
Един сериозно разкуфяващ трак.
Качествен звук и продукция.
Безспорно добри различни видове вокали от Остин и Арън.
- - - - -
Качествен звук и продукция.
Безспорно добри различни видове вокали от Остин и Арън.
- - - - -
OM&M са се опитали да направят албум в нов за тях жанр, който обаче хич не им се отдава.
12 от общо 13 песни не успяват да минат летвата дори на "средняшкото".
Безкрайна поредица от бавни, леки, уморено звучащи, безпосочни композиции.
Абсолютно ненужни интерлюдии и учудващо инфантилни текстове на места.
12 от общо 13 песни не успяват да минат летвата дори на "средняшкото".
Безкрайна поредица от бавни, леки, уморено звучащи, безпосочни композиции.
Абсолютно ненужни интерлюдии и учудващо инфантилни текстове на места.
IF YOU LIKE
Breaking Benjamin, Our Last Night, BMTH, Linkin Park, WCAR и др.
Автор: Undepth
[2.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
