TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет punk. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет punk. Показване на всички публикации

Beartooth - Pure Ecstasy

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 01, 2026 0 коментара

Beartooth - Pure Ecstasy (Review)


ЖАНР: Post-Hardcore/Glam
ОТ/Д: САЩ | 28.08.2026
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~38 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

[OUTSIDE!] Palaye Royale - The Bastards

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 06, 2020 0 коментара

ЖАНР: Alternative/Punk/Pop/Rock
ОТ/Д: Канада/САЩ | 29.05.2020
ЛЕЙБЪЛ: Sumerian Records
ОТНЕМА: ~46 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

[OUTSIDE!] Royal Republic - Club Majesty

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 23, 2019 1 коментара

ЖАНР: Disco/Funk Rock
ОТ/Д: Швеция | 31.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast/Arising Empire
ОТНЕМА: ~35 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Fiddler's Green - Heyday

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 25, 2019 0 коментара

ЖАНР: Celtic Punk/Folk Rock
ОТ/Д: Германия | 08.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Deaf Shepherd
ОТНЕМА: ~46 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Emigrate - A Million Degrees

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 29, 2018 1 коментара

ЖАНР: Alternative Rock
ОТ/Д: Германия | 30.11.2018
ЛЕЙБЪЛ: Universal/Vertigo
ОТНЕМА: ~45 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Fiddler's Green - Devil's Dozen

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 01, 2016 0 коментара

Стилът: Folk Rock/Celtic Punk
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Deaf Shepherd
Отнема: ~46 минути


Както ясно си пише на обложката - това е "Finest Irish Speed Folk" - пък нищо, че е от Германия. Цялата обложка, барабар със заглавието на албума пък са изненадващо мрачни и зловещи като за Fiddler's Green. Съдържанието обаче звучи познато - къде в добрия, къде в лошия смисъл. Да, "Devil's Dozen" звучи малко по-мрачно и тежко, но настроението е същото и все така предразполага към вдигане на чаши, наздравици и ирландски (и далеч не само) танци.

Като за начало, "Devil's Dozen" е супер типична FG песен, която вече имам чувството, че съм чувал 1000 пъти от тях. "Bottoms Up" звучи като бъдещ концертен хит, на който ще се обръщат доста чаши, но чак след нея идва първият истински хит - "Down". Песента е силно вдъхновена от "Bella Ciao", като дори можем да я наречем кавър, но... и не съвсем - основната мелодия от оригинала е в сърцето на "Down", но се пее на няколко различни езика (включително и на италиански). Абе, най-добре чуйте сами, тук наистина слушането е далеч по-полезно от четенето. За следващия трак обаче няма спор дали е кавър или не - това е фидлъргрийнската преработка на "Boat on the River" на Styx. "Perfect Gang" пък е простовата  и наивна, но успешно предизвикваща танци песен с кънтри привкус, а "Leaving of Liverpool" е "as punk as it gets" в този албум.

Втората половина на "Devil's Dozen" става учудващо тежка и дори леко авангардна с мощната "Bad Boys" (с неокласическия ѝ финален бридж) и зверски зарибяваща и раздвижваща с леко психарската "Mr. Tickle". Отвъд тези две песни обаче няма какво повече да се отличи - баладичните "Blame It on Me" и "All the Way" не са лоши, но звучат като прекалено много други песни на Fiddler's Green и не поднасят никакви изненади. Кънтри цигулката до известна степен спасява постничката "Here We Go Again", но енергията съвсем се губи в закриващата "We Won't Die Tonight".

Не мога да кажа, че в албума има неоспоримо лоши песни, но засега това е най-нелюбимия ми албум на Fiddler's Green в последното десетилетие. Да, намирам "Down", "Bad Boys" и "Mr. Tickle" за страхотни, но това е минимумът. Fiddler's Green отдавна са си вдигнали сами летвата и поне за мен би било разочарование, ако не откривам поне по три нови любими песни във всеки техен нов албум. Знам, че звучи претенциозно, но изпитвам огромни симпатии към тази група, чиито албуми са сред много малкото, които успяват да се задържат в плейъра ми с години.

+ + + + +
Разтанцуващ и едновременно с това предразполагащ към пого албум.
Неочаквани, но приятни залитания към по-тежкото звучене.
Страхотни композиции като "Down", "Bad Boys" и "Mr. Tickle".

- - - - -
Прекалено много предвидими песни, които сякаш вече сме чували и преди от Fiddler's Green.

IF YOU LIKE
Dropkick Murphys, Flogging Molly, Flatfoot 56, The Tossers, The Bastard Suns и др.

Автор: Testset
[7/10]

Totenmond - Der Letzte Mond vor dem Beil

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 15, 2016 0 коментара

Стилът: Thrash/Crust/Doom Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~40 минути


Още не мога да повярвам на очите и ушите си, но 8 години по-късно Totenmond издават нов албум! И не знам дали са спали криогенен сън, но още звучат точно така, както ни оставиха през 2008-а с "Thronräuber". Мнозина (особено сред по-младите метъл фенове) вероятно няма да разберат ентусиазма ми, но тези, които са чували поне "Reich in Rost" и са попадали под локомотива на смазващи песни като "Panzerdampf" (една от най-мачкащите композиции, които някога съм чувал), ще кажат "Аааа, Totenmond!" и ще броят дните до 19 август, когато излиза и този нов албум.

Много пъти съм влизал в спорове за стила на Totenmond, защото поне аз не съм сигурен, че понятието "crustcore" е достатъчно разбираемо за всички фенове. Факт е обаче, че Totenmond биват наричани така, като в стиловите определения за тях се дочуват още думи за траш, дет и дуум метъл, та дори и за пънк - но в най-тежката му възможна форма. Най-лесното определение за това, което правят Totenmond, обаче е следното: възможно най-мачкащата, мрачна, агресивна музика, на която можеш да попаднеш.

Първата песен в "Der Letzte Mond vor dem Beil" е с дори по-дълго заглавие - "Die Entheiligung des blasphemischen Josef und der ewige Regen". Дължината от 7:37 минути обаче не бива да ви подлъгва - това просто е едно голямо, ама много голямо интро, в което преди всичко вали дъжд и в края няколко секунди са музика. Истинското начало дава "Hölle mit Hof" в типичен Totenmond стил - със скоростен пънк ритъм и зловещите ревове на Pazzer. Следва мрачната "Blut auf Krank" и... още по-мрачната "Kehrwoche", която започва да удря сериозно чак в средата си, допреди което е просто бавен инструментал. След "Tötet den König" идва и най-зверският удар в албума - красноречивата "Zu den Waffen", която започва залъгващо бавно с леко дуум-рокерски риф, но избухва в скоростна, свръхагресивна касапница, която кулминира със всяващ страх вик малко преди третата си минута. До края на сериозно мачкане в по-бавно темпо ни подлагат "Fort von Gott", дуумаджийската "Giftköder" и... изненадващ кавър на "Into the Fire" на Deep Purple.

За финал е оставен странен аутро трак, който представлява обърнато наобратно интро от "Can't Let You Go" на Rainbow, върху който Pazzer крещи нещо с възможно най-зловещия си глас. Той завършва с чуруликащи птички и дъжд и така неусетно превърта до първия трак, където също чуруликат птички и вали. Звучи объркващо, но точно затова Totenmond не е група, за която да четеш. 8 години по-късно, Totenmond са все така злокобни, мощни и плашещо агресивни. Затова Totenmond се слуша, усеща и поема. Силно.

+ + + + +
Злокобна мощ, която много малко други групи притежават.
8 години по-късно, Totenmond звучат така, сякаш никога не са спирали да правят своята музика.
Тежък, мрачен, агресивен и често направо плашещ албум.
Смазващи композиции в бързо ("Zu den Waffen") и бавно ("Giftköder") темпо.

- - - - -
Странно, близо 8-минутно интро и още по-странно, всяващо ужас аутро.
Още някой и друг скоростен трак нямаше да дойде в повече.
Още някой и друг трак като цяло нямаше да дойде в повече.

IF YOU LIKE
Warpath, Richthofen, Bolt Thrower, Endhammer, Niederschlag, Schacht и др.

Автор: Testset
[8/10]

5 Seconds of Summer - Sounds Good, Feels Good

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 13, 2015 6 коментара

Стилът: Pop Rock
От/Год: Австралия, 2015
Лейбъл: Capitol Records
Отнема: ~54 минути


Бой бандите започнаха отново да стават популярни. Разликата е, че откакто отново дойдоха на мода, се правят, че са рок. И докато One Direction поне са си чиста проба бой банда, 5 Seconds of Summer се правят, че са рок група и държат китари и басове. Дълго време живях щастливо без да знам за съществуването им, след което разбрах, че вече са суперзвезди, клиповете им имат сигурно около милиард гледания, а фенбазата им е горе-долу същата, която имат и One Direction. Но тъй като ги водят рок, захапах това промо и реших да пиша за него тук. Все пак сайтът има нужда от посетители, а кой знае колко фенки тук търсят името им и сега TMB им излиза в резултатите. Каква тактика, а?

Като казах, че държат китари и басове, тия пичове май наистина само ги държат. Колкото и техни живи изпълнения да си пуснах, на всички падаше свирепа буфосинхронада. Единственият, който реално свири на инструмента си, е барабанистът, докато останалите имитират свирене по-зле от мадамите в клипа на "Bye Bye Beautiful" на Nightwish. Да не говорим пък колко фалшиво квичат на живо. В морето от пъпки и брекети (и някой и друг чичак, сигурен кандидат за "To Catch a Predator") обаче на никой не му дреме. Коментарите под клиповете са предимно от типа на "Люк, обичам те", "Ох, искам да ги гушкам", "Имат сладки усмивки" и други подобни. Така де, на кой му пука дали имитираш свирене и дали пееш фалшиво, когато си убаф? Тук ми иде да отворя и една скоба за това как се продава секс на деца, ама айде, ще ви я спестя засега.

Музиката - нещо като One Direction, но с явната цел да прилича на Green Day. Поп-рок, другаруващ с малко поп-пънк мелодичност, за да има какво да пеят претъпканите с тийнейджърки зали. В "Sounds Good, Feels Good" реално обаче има само няколко хитови песни, събрани накуп в самото начало - "Money", "She's Kinda Hot", "Hey Everybody" и "Permament Vacation". На последната трябва да се признае, че наистина е зарибяваща, а в "She's Kinda Hot" и "Money" витае нелош поп-пънк дух. Следващите 10 песни обаче са блато от пълнежи. Всички парчета до края, без изключение, са толкова скучни, че надали и бесните им фенки ще си ги пуснат за втори път. Все пак надушвам, че май "Jet Black Heart" ще е следващ сингъл, тъй като има някакъв насилено заложен хитов потенциал. Но няма да го чакам със затаен дъх. Все пак имам някакъв вкус.

Тъжно е, че за да станеш известен в наши дни, трябва да целиш аудиторията с най-недоразвит критерий и задължително да изглеждаш много по-добре, отколкото свириш. Дали ще си "лошото момче" или "сладникавият русокоско" - няма значение. Но докато в една друга обичана предимно от тийнове банда като Black Veil Brides поне има талантливи музиканти и хубава музика, в 5 Seconds of Summer такива няма и затова инструменталът и текстовете им са на ниво "пети клас, втория срок". И все пак, за да постигнат световен успех с подобни ограничени умения, явно има нещо в тоя състав, освен агресивен PR и много налети кинти.

+ + + + +
Няколко хитови трака, на които ще се хвърлят сутиени чашка "А".
Без фалшиво пеене, за разлика от живите им изпълнения.
Изчистен звук и скъпа продукция.

- - - - -
След четирите хита в началото се нагазва в блато от пълнежна посредственост.
Повечето песни са лоши, подсладени и облигавени копия на Green Day и Sum 41.
Изключително опростени, инфантилни композиции, инструментал и текстове.
Сериозни съмнения дали сами си свирят музиката, или са просто буфосинхронираща бой банда.
 
IF YOU LIKE
One Direction, Jonas Brothers + лигави версии на Green Day, GC, Sum 41, AAF и др.


Автор: Undepth
[2.5/10]

[OUTSIDE!] Russkaja - Peace, Love & Russian Roll

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 03, 2015 0 коментара

Стилът: Folk/Ska/Polka/Funk/Rock
От/Год: Австрия/Русия/Украйна, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~44 минути


Фолк/ска/полка/фънк/реге/казачок/латино/пънк/рок групи не се срещат често и затова чакам с интерес всеки нов албум на австрийско-украинско-руската група Russkaja. Ако никога не сте ги чували, понятието "емигрантски рок" може да ви загатне за какво става дума, но не и да ви подогтви напълно за това, което ще чуете. Музиката на Russkaja става все по-разнообразна и мултикултурна с времето, но все още всичко се върти около тази супер енергична и зарибяваща руска фолк-ска, с която започна всичко в "Kasatchok Superstar" през 2008-а. И нека обложката не ви подвежда - това не е хипарски албум. Поне не и откъм музика.

Почти всяка песен в този албум е в различен стил, а често и на различен език, тъй като Георгий Маказария този път пее не само на руски, немски и английски (с натъртен акцент), но и на испански. Така например на "El Pueblo Unido" може спокойно да играеш казачок, докато слушаш текст на испански, което малко обърква сетивата, но за сметка на това е и доста голям кеф, тъй като песента е много енергична. Но да се върнем към началото. Отварящата "Rock'n Roll Today" е сред по-тежките песни в албума (заедно със скоростната "You Are the Revolution") и смесва леко балкански брас с фънк, пънк ритъм и 50-арски рокендрол. Следващата "Slap Your Face" е по-чиста форма на ска, има супер зарибяващ припев и е един от многото ми фаворити из албума.  "Lovegorod" пък преминава като лека форма на ска, в която Георгий ни разказва за любимите си дами на север (Аня), юг (Наташа), запад (Оля) и изток (Маша).

Във втората половина на албума стиловото разнообразие се увеличава още повече, като "Salty Rain" и "Parachute" (в която има и много "секси" женски беквокали) избиват на реге, акустичната "Radio Song" идва с кънтри привкус, а "Let's Die Together (Mon Amour)" вече си е същински руски романс, в който бавното начало и плачеща цигулка постепенно се забързват до скорост, удобна за казачок. Заглавната (и затваряща) "Peace, Love & Russian Roll" пък е нещо като логичен наследник на заглавната песен от предишния албум "Energia".

Без претенции и без да се опитват да се харесат на всеки, Russkaja продължават да правят албуми, които може с години да не свалиш от плейъра си и с които винаги и с удоволствие да разпуснеш от ежедневното слушане на тежка музика. "Peace, Love & Russian Roll" е поредният им изпълнен с енергия и добро настроение албум, който просто трудно можеш да слушаш седнал. Аз пробвах два пъти и все нещо не го "усещах", но като тръгнах по улиците с албума в ушите, крачката ми стана по-бодра, бърза и енергична. Има обаче опасност да ви се дотанцува в рейса/колата, защото докато слушате това, трудно ще ви свърта на едно място.

P.S. Любопитен факт - Russkaja са бенд в австрийското вечерно токшоу "Willkommen Österreich". A Георгий Маказария е бивш вокалист на NDH групата Stahlhammer. Кога ли ще им направи кавър в Russkaja...?
 
+ + + + +
Супер енергичен и раздвижващ албум, пълен с добро настроение - за пореден път.
Жанрово разнообразие - ска, пънк, рокендрол, казачок, полка и какво ли още не.
Идеален албум за разпускане след дълго слушане на тежка музика.

- - - - -
Не е особено (даже никак) "метъл", дори няма такива елементи този път, за разлика от предния.
Английският на Георгий е с извънредно пресилен руски акцент.
 
IF YOU LIKE
Gogol Bordello, Rotfront, Dubioza Kolektiv, Kultur Shock и др.

Автор: Testset
[N/A]

Frei.Wild - Opposition

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 19, 2015 0 коментара

Стилът: Punk Rock/Ska/Deutschrock
От/Год: Италия (Южен Тирол), 2015
Лейбъл: Rookies & Kings
Отнема: ~51 минути 


Frei.Wild са от Южен Тирол, Италия. Говорят и пеят на немски, но когато ги питаш дали имат германско самосъзнание казват "Ние сме южнотиролци!". Въпреки това през 2006-та направиха песента "Dieses Jahr holen wir uns den Pokal" ("Тази година купата е наша") по повод на световното първенство по футбол. Вокалистът им пък е пял в скинарска банда, но казва в една от най-емблематичните песни на Frei.Wild: "Ние не сме неонацисти, не сме и анархисти, ние сме точно като теб!". Трудно ми е да разбера какви точно са им политическите виждания, тъй като не съм на "ти" с немския, но честно казано - не ми и пука особено. Просто защото пичовете правят добра музика.

Откакто ги чух за пръв път през 2009-та с албума "Hart am Wind", Frei.Wild не са се променили кой знае колко много откъм звучене. Типичният им "стадионен" и силно емоционален пънк се среща из целия албум, но най-вече в песни като "Wir brechen eure Seelen", "LUAA - Rock’n Opposition", "Hab keine Angst", "Wenn die Erinnerung erwacht" и "Unvergessen, unvergänglich, lebenslänglich". С малко повече мелодия от този списък се открояват "Allein, ohne dich, bei mir", "Hör, was das Herz dir sagt" и ироничната "Akzeptierter Faschist".

Сред по-различните песни в албума са "Es braucht nicht viel, um glücklich zu sein", която си е типична ска, баладичната "Ich will dich irgendwann verlieren", "Morgen wird alles besser" и оставената в бонус диска "Wie ein schützender Engel", която те не искат да наричат "поп-рок", но всъщност си е точно поп-рок. Не че има особено значение де. Но не мога да кажа и че това звучене им отива по какъвто и да е начин. Този вокал не става ни най-малко за балади и поп-рок. Чуйте го дори само веднъж и ще се убедите още на първата секунда.

Феновете със сигурност ще харесат "Opposition". Както и в предишните албуми, така и в него има 1-2 отявлени хита, но този път сякаш няма наистина, ама наистина голям хит. Странното е и че видеоклипове бяха пуснати за песни, които се намират в бонус-диска към албума, което за пръв път виждам да се случва при някоя банда, но... тяхна си работа. И най-важното - "Opposition" определено не е правен с мисълта за международния пазар. Затова и интересът към него по наши земи ще е минимален, да не кажа почти никакъв.
 
+ + + + +
Купища здрав, първокласен, висококачествен германски пънк рок.
Добър звук и немалко картина, с която той бе запълнен под формата на клипове.
Няколко композиции с по-открояващо се "хитово" звучене. 

- - - - -
Почти напълно нерелевантен към международния пазар (в който попадаме и ние).
Малко еднообразен като цяло и може лесно да изгубиш интерес по средата.
Определено е по-слабичък от предните албуми.
 
IF YOU LIKE
Böhse Onkelz, Wilde Jungs, Serum 114, Betontod, Hämatom, Volxsturm и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Pussy Riot - Won't Get Fooled Again

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 07, 2015 1 коментара

Стилът: Punk
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: Spite
Отнема: ~32 минути 


Днес трябваше да пуснем едно друго ревю за доста по-значим и интересен албум, но редакцията му бе забавена (по здравословни причини), затова на негово място влиза тази "резерва". В общи линии знаех какво ме чака в "Won't Get Fooled Again" още като му видях траклиста, а със самото ревю бях готов преди въпросният да свърши, но нарочно реших да споделя тези няколко абзаца с вас.

Pussy Riot станаха известни с това, че изпълниха "песен" в храма "Христос Спасител" в Москва, в знак на протест срещу подкрепата на православния патриарх Кирил за президентската кампания на Путин, след което няколко от момичетата бяха вкарани в затвора. Първо, не знам какво друго са очаквали от Путин, ама карай. И второ, това ли беше най-добрият начин за противопоставяне на покварената православна църква и Путин? Даже да споделяш възгледите им, е възможно да си се плеснал по челото и да си си казал "Какво правят тия бе?!". Накратко - демокрацията няма нужда от подобни "лица" и "говорители". Но както и да е, да не навлизам в политическите дебри, че ще пак ще ни обявят за "соросоиди".

"Won't Get Fooled Again" е албум, от който спокойно може да ти се доповръща. Той се състои от кавъри на популярни бунтарски пънк, рок и гръндж хитове, изпълнени с нов аранжимент и изпети с ужасяващ руски акцент. "Smells Like Teen Spirit" и "Blitzkrieg Pop" в тяхно изпълнение са едни от най-лошите неща, които някога са се случвали на ушите ми, а няколко пъти съм се защипвал сериозно с тъпа машинка за подстригване. "Eve of Destruction", "Rebel Rebel" и в общи линии всички останали песни хич не им отстъпват, като единствено "Keep on Rockin In the Free World" не е напълно съсипана, просто защото трябва да си абсолютен бездарник, за да направиш лош кавър на тази песен. Не че този е добър, но все пак.

Не знам кой е казал на тия дами, че стават за музиканти, за лица на протести и за борци за демокрация, но много сериозно ги е излъгал. Pussy Riot сериозно трябва да се замислят за друга форма на протестно изкуство, защото в музиката хич, ама хич не ги бива. Пък и "музикални" протести като техните по-скоро имат обратен ефект и носят предимно негативи на иначе справедливи каузи като феминизма и равноправието. Най-важното обаче е да погледнем отново заглавието и никога повече да не се излъжем да слушаме това.
 
+ + + + +
Ъм... май имат добри намерения...?
Инструменталът не е лош, но не съм сигурен дали си го свирят сами.
Свършва сравнително бързо.

- - - - -
Уж са протестна група, но този албум е един доста беззъб протест (срещу какво изобщо?).
Вокалите представляват непоносимо фалшиво врякане с още по-непоносим руски акцент.
Трудно е да прецакаш кавъри на такива бунтарски класики, но Pussy Riot все пак успяват.
 
IF YOU LIKE
Обидно лоши кавъри с фалшиво пеене и руски акцент.

Автор: Stahley
[1/10]

Sleeping With Sirens - Madness

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 09, 2015 5 коментара

Стилът: Alternative/Emocore/Pop Rock
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Epitaph Records
Отнема: ~41 минути 


Встрани от нормалния метълски хейт, вече години наред не мога да си обясня какво толкова намират хората в музиката на SWS. Да речем, че преди, когато правеха пост-хардкор, бяха интересни с комбинацията си от тежка музика и нереално пискливите вокали на Келин Куин. Но сега, когато групата прави нещо средно между убер лигав поп рок и убер лигав алтърнатив, не виждам с какво тази група продължава да е интересна на феновете си. "Madness" е не по-малко лош от трагично слабия "Feel" и само отделни моменти в него ме възпират от това да му оставя дори по-ниска оценка.

Добрите неща в "Madness" се изчерпват с отварящата "Kick Me" и нелошия пънкарски риф в "We Like It Loud". Всичко оттам нататък е вътреалбумно състезание за това кой от всички лигави тракове ще спечели сърцата на най-много 12-годишни момиченца. SWS съвсем са започнали да звучат като гаражна бой банда и с нетърпение чакам да видя как ще тръгнат на турне с One Direction или безбожно некадърните 5 Seconds of Summer. Даже гласът на Келин Куин вече не ми е чак такъв проблем. Човекът продължава да си пее в регистрите на гладното котешко мяукане и това си има своите почитатели. Проблемът вече е по-скоро в музиката, която е банална, скучна, изтъркана и като цяло вече няма нищо общо с тежката такава.

Опитах се да си направя класация за най-лигав и досаден трак в албума, но кандидатите се оказаха прекалено много. "Go Go Go" първоначално изглеждаше като фаворит, но "The Strays" бързо взе лидерството още с първите си акустични акорди. Нататък има доста кандидати, между които се двоумях, но поредицата от сладникави баладки "Heroine", "November" и "Madness" ме отказа да си водя класация. Всъщност, заглавната "Madness" не е лоша, особено като за балада с ярко послание, но когато идва след поредица от песнички, които са толкова захаросани, че може да хванеш ушен диабет, някак си губи от чара.

Голямата тайна, която разкрих, слушайки "Madness", беше защо голям процент от феновете на тази група си режат вените. Според мен в този албум има "subliminal messages", които подтикват към самоубийство, защото поне 4-5 пъти се замислих дали да не си срежа вените с лъжица и да си натъпча артериите със сирене "Дунавия". Защото то, също като този албум, е меко, мазничко и много "cheesy". Пък и просто изпитвах нужда да се самонакажа някак, задето не спрях този лигоч навреме, та накрая даже ми се наложи да пиша за него...

+ + + + +
2-3 добри песни, в които има и остатъчен материал от малко по-тежка музика.
Албумът ще е абсолютен хит сред навлизащите в тийнейджърството рок-деца.
Пък и по-добре децата да слушат SWS, отколкото Азис, нали? 

- - - - -
Безбрежно лигав, захаросан, желиран, напудрен и сладникав.
Не особено оригинален, да не кажа банален, да не кажа адски скучен и безинтересен инструментал.
SWS все повече зазвучават като тийнейджърска бой банда.
Типичното за всички слабашки тийн банди отношение "Аз съм повече от теб, а ти си само хейтър".
 
IF YOU LIKE
One OK Rock, Palisades, One Direction, 5 Seconds of Summer, Falling In Reverse и др.

Автор: Undepth
[2/10]

Dope Stars Inc. - Terapunk

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 05, 2015 1 коментара

Стилът: Industrial Rock/Punk
От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Distortion Productions
Отнема: ~39 минути 


Признавам, подходих към този албум на Dope Stars Inc. с предубеждения. Заради "Ultrawired", който бе обявен от някакви глухи хора за №16 от топ 20-те албума на 2011-та, някак имах доста негативни очаквания, дори нежелание да го слушам. Но ненапразно хората са казали, че човек се учи, докато е жив. DSI също са останали верни на това правило, защото явно Виторио Аморе (Victor Love, Викито Либоф, както изберете) и компания са седнали, видели са къде какво са омазали, какво не биха повторили, какво са направили добре и защо трябва да се стараят повече, тъй като Ultrawired звучеше като купчина идеи, които не са за хвърляне на вятъра, но пък са и абсолютно недоразвити.

Пускам си "It's Going To Rain For You" и по подразбиране правя киселия фейс. И това ми е първата грешка - имам чувството, че този начален риф от 20 секунди е сложен там за заблуда на противника. Парчето прелива в приятна индустриална пънкарийка, а Виктор започва да нарежда с типичното си крещене, смесица между софийски бакшиш и пинчeр с тyбeркoлoза. Сърдене няма, аз и бездруго така си го харесвам да пее. "Many Thanks" забавя темпото и усещам, че лека-полека започвам да се ухилвам - "21st Century Slave" намигва някъде в средата, когато оставаме на един синтетичен бийт без китари, но накрая пак си се връщаме към викането. Приятен бийт с електроника и барабани се появява успешно и в "Don't Wanna Know".

За всеки албум можеш да прецениш дали цялостният микс ти допада горе-долу на третото или четвъртото парче, та и аз така - "Don't Wanna Know" и "Take It" затвърждават усещането за добър микс, поне за стила на DSI. Разбира се, остава уговорката, че барабаните са синтетични, но точно за тази група това по-скоро играе позитивна роля. "Do It Yourself" напомня на 80-арски пънк, с весел припев, който сигурно бихте припявали на концерт. "Along With You" е задължителната романтична песничка за всеки албум на DSI, с по-малко китари, повече кийборди, по-малко крясъци - и Виктор сърце носи, нима няма право да обича? "Тактично" е наместена между две пънкарии, защото следващото "You Have No Chance" отново качва темпото, и викането отново идва на дневен ред. Абсолютна случайност е, че винаги обявявам пред-предпоследното парче за личен фаворит, но на "Dressed Inside Your Fear" куфеех пред компютъра с енергията, която имах, кога бех млад метълхед. Само дето вече съм отрязал гривата. Без спойлъри - чуйте го сами, като излезе албумът. Продължаваме със "Spider Claw", чийто текст далеч не е най-смисления, който някога съм чувал, но парчето отново е закачливо. И идва времето да закрием албума с "The Believer", където забавяме ритъма, а Виктор крещи по-малко. Като цяло изборът е добър за затварящо парче - не само за албума, но евентуално и за бъдещи концерти.

Бидейки (любима дума! - бел.ред.) яростен фен на "21st Century Slave" мога да кажа преспокойно, че DSI са се представили изключително добре в "TeraPunk" - миксирането и мастерингът са на добро ниво, само дето солата не се чуват особено чисто (но пък и кой слуша DSI заради солата?!). Аранжиментът на парчетата е много добър и ако харесвате този стил, ще забележите, че няма места, на които преливането от един към друг елемент да дразни. Вокалите - Виктор Лов е заложил на старата формула: поп-метълски припеви, комбинирани с индъстриъл и кибер-пънк куплети. Но - това не е нито албумът на годината, нито някакво огромно епохално завръщане. Не е гигантски напредък, но пък е едно силно доказателство, че DSI са влезли в релсите. Въпреки всичко, не можеш да избягаш от чувството, че са предъвкали няколко стари идеи с мисълта "Това работеше, значи повече от същото ще работи по-добре". Абе, важното е, че е доста по-добре от "Ultrawired".

+ + + + +
Мастеринг, микс и аранжименти - все са с високо качество.
DSI са извлекли добри поуки от недоразумението "Ultrawired".
Дължината от ~39 минути го прави лесен за прослушване и подбиране на фаворити.

- - - - -
Пънкарията идва малко в повече по някое време.
Доста стари идеи на нов глас.
Бавното темпо (където го има) разводнява нещата.
 
IF YOU LIKE
Zeromancer, Jesus On Extasy, Latexxx Teens, William Control, Beyond the Fallen и др.

Автор: Quiksilver
[7/10]

Punk Goes Pop (Vol. 6)

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 11, 2014 2 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Pop-Punk
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Fearless Records
Отнема: ~48 минути 


Предизвикателството пред бандите в тези компилации винаги е било да се направят слушаеми версии на съвременните поп-хитове. С годините обаче нещата малко в "Punk Goes Pop" се поизвратиха и много банди мързеливо започнаха да повтарят почти 1:1 оригиналите. И ето, че в 6-тото издание на компилацията има едва няколко сполучливи кавъра, като на всичкото отгоре половината "хитове" никога не ги бях и чувал. Пък не е като де не се интересувам какво става на съвременната музикална сцена като цяло.

Тази година сполучливите преработки са наистина малко и те идват най-вече от доказалите се групи. Така например August Burns Red мачкат конкуренцията с кавъра си на "Wrecking Ball" (Miley Cyrus), а Upon a Burning Body са се възползвали от помощта на Ice-T и са направили заедно здрав метълкор/ню метъл кавър на "Turn Down For What" (DJ Snake & Lil John). Звездите на компилацията обаче за пореден път са We Came As Romans, които сякаш са влезли в обувките на Taylor Swift, за да направят кавър на хита ѝ "I Knew You Were Trouble". Лигав или не - кавърът е перфектно изпипан.

В графата "Добре е, ама коя беше тая песен?" веднага влизат Oceans Ate Alaska с техния кавър на "Drunk In Love" (Rihanna & Jay Z), където встрани от раздвижващия брейкдаун и зверските грухтежи, едвам става ясно, че това изобщо е... песен. State Champs също са се справили окей с "Stay the Night" на Zedd, въпреки почти неспасяемия оригинал. С тоталния хит "Happy" (Pharell Williams) пък са се захванали Palisades, но въпреки големия мегдан за страхотна преработка, парчето се е получило малко скучно и твърде близко до оригинала. Чак на финала се чува нещо, което трябваше да го има поне няколко пъти из песента. Set It Off правят нещо подобно с "Problem" на Ariana Grande, което поне в конкретния случай си е проблем.

Останалото е плява. Тайлър Картър (Issues, ex-Woe Is Me) се вживява като поп-талант в музикално риалити и изпява "Ain't It Fun" на Paramore с възможно най-нежния си гласец, Crown The Empire разочароват с "Burn" на Ellie Goulding, а Youth In Revolt правят 1:1 "Royals" на Lorde, като разнообразяват чак в самия ѝ край (заради което кавърът на Ренди Марш от South Park остава по-добър). Остатъкът от плявата не заслужава внимание, защото нито кавърите са добри, нито са тежки, а хитовият статут на оригиналите е много съмнителен. Затова сега си запазвам добрите попадения от компилацията и ще гледам бързо да забравя остатъка.

+ + + + +
Много сполучливи попадения от страна на ABR, WCAR и UABB (разгадай сам абревиатурите).
Приемливи кавъри от Oceans Ate Alaska, Palisades и State Champs.
Много от кавърите са на доста актуални и хитови парчета, чиито права надали са толкова евтини.

- - - - -
Някои банди просто не са си дали и грам зор и са си направили кавърите почти 1:1 с оригиналите.
Този път повечето преработки са толкова леки, че да се чуди човек защо изобщо се правят.
Горе-долу половината песни са на "хитове" със съмнително ниска популярност. 

IF YOU LIKE
August Burns Red, We Came As Romans, Upon a Burning Body, Crown The EMpire и др.

Автор: Undepth
[N/A]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели