TODAY'S METAL

Приготвям си биричка и сядам да изслушам дългоочаквания нов албум на Tokyo Blade. Какво ли ми готвят старите кучета след 10-годишното си прекъсване? 40 секунди по-късно от колонките ме връхлитат 80-те години с пълна сила. Дори поглеждам календара, за да се уверя, че не съм се върнал назад във времето. Фалцети, галопиращи китари, пентатонични сола и едно монотонно средно темпо. 3 песни нататък трябва да отида да си взема нова бира. Изглежда питието е успяло да задържи вниманието ми повече отлколкото албума. Напрягам се искрено, за да отсея достойнствата насред постните, но "епични-мачо" текстове, множеството писъци и лошата продукция. Последното за някои хора е плюс, защото харесват суровия дух, който носи, но за мен е недопустимо за банда през новото хилядолетие да прави такива компромиси с качеството на звука. Дойде и моментът, в който трябва да кажа и някоя хубава приказка и с удоволствие ще го направя! Басът! Бас китарата се отличава, има си собствена линия и придава живот на песните. Двамата китаристи си личи, че са от старата школа, защото каквото правят, го правят добре, колкото и клиширано да е. Има някои наистина страхотни сола и мелодии, но и много, които са само за пълнеж. Вокалите също не разочароват. Почва последната песен и съм на косъм да си изплюя бирата! "Night of the Blade" - жестоко парче! Това е перлата на "Thousand Men Strong". Бyрзо, ритмично, надъхващо. Не се усетих как облякох тениската на "Saxon". Силна, спокойна секция и жестоко соло! Страхотен завършек на един посредствен албум, който всички издания по света (почти без изключение) се скъсаха да хвалят и да му поставят 8-ци (ни повече, ни по-малко - толкова). Станах, отидох до колонките, отупах ги от праха и се върнах в 2011-та. 

Вехто звучене.
Монотонен, неоригинален и доста прехвален. Просто... NWOBHM албум.
Свърши ми бирата.

Автор: Roshko

Чакайте, чакайте, по-бавно, по-полека. Какво стана? Тая група не се ли разпадна? Кога се събраха? Или не, това не е правилният въпрос... по-скоро... защо се събраха? Ясно е, че никой не иска да живее в миналото и цял живота да пее "Lord of the Boards" и "Kumba Ya", но Guano Apes можеха просто да си останат нещо като легенда, вместо да правят това жалко подобие на техен албум.

Първото, което ни прави впечатление в "Bel Air" е обложката. Сандра Насич на токчета? А зад нея културни чичковци с пуловери? И зелена точка, в която с първия срещнат в Word шрифт е написано името на групата. Е верно ли? Това е подходяща обложка за нескопосана петоразрядна немска поп-рок банда с криви разбирания за американската култура, но за Guano Apes...? Но да оставим обложката, а да си пуснем албума. "Sunday Lover". Ха стига бе? Не бе, бъзикат се нещо, сега ше чуем китара и как Сандра избеснява. Хм, не чухме. Нищо, нататък. Същата работа. Я нататък? Хм, л*йно. Л*йно. Л*йно. Голямо л*йно. Л*йно. Край, не мога повече. Сега разбрах какво прави Сандра на обложката, защо е клекнала така и защо й е толкова измъчена физиономията. Защото този албум звучи като създаден за около 2 часа и който като цяло би бил много добър и тежък за Аврил Лавин, но не и за Guano Apes.

Това не са Guano Apes. Това е страничният проект на Сандра под друго име (а всички знаем колко е кафяв соловият проект на Сандра). Абе... да си бяха сменили името поне. Защото ако това тук не беше издадено под името "Guano Apes" никой никога нямаше и да чуе за него - и с право. Не е нужно да съм критик и музикант за да чуя, че това тук не струва. Всеки с уши може да го чуе. А, това, което прави Сандра на обложката, го прави върху своите фенове. Защото не мога да си представя как някой фен на бандата би харесал това й ново отроче, родено от неправилния изход.

+ + + + Плюсове.......:

Тотална подигравка с феновете на бандата.
Поп-рок звучене, неподходящо за групата. Явно "Columbia" си казва думата.
Абсолютно безсилен, безидеен и безсмислен албум.
По време на "Fanman" се замислих дали да не се застрелям, че изобщо слушам това тук.

Автор: Testset

-=3/10=-

От доста време се опитвам да убедя познати и непознати, че унгарската метъл сцена се развива доста сполучливо и е светлинни години пред родната ни такава, но странно защо родните фенове не са особено съгласни с мен. Сега с мазна усмивка бих искал да попитам - къде имаме пауър/хеви банда по наши земи, която да може да стъпи и на малкия пръст на Wisdom? Те от своя страна не са стара банда и не са налагали някакви традиции на унгарската сцена. Напротив, това им е едва втори албум, за който обаче 5-те години чакане (който е чакал) напълно са си стрували. И нека ви кажа защо "Judas" е напълно адекватен албум за модерната пауър метъл сцена, Отговорът е - защото този албу ми тази група не се губят там, където все повече банди губят пътя си в ненужни и неуспешни експерименти. Защото Wisdom не са прехвалена банда с прехвален чичак за вокалист, който много държи в зенита на кариерата си да покаже колко добре пее хард рок. Защото дават на феновете това, което искат - директен, здрав пауър метъл, без лигавщини и "саундтрак звучене". Защото Wisdom са намерили границата между класическия, традиционен пауър метъл и модерното звучене. И защото каквото очаквате от тях - това и ще получите. Чисто, просто, ясно и директно - пауър метъл. Мелодичен, леко епичен и най-важното - без излишни "заигравки". Ако харесвате този стил - купете си този албум и няма да останете разочаровани. Простичко, нали?

Има около 34762986 групи с това име, което може да е само пречка. Винаги.

Става доста праволинеен уи предсказуем на места, но отчасти в това му е чара.
 

Автор: BGMario

Черната котка на техничния дет метъл у нас най-сетне издаде и своя дебютен албум! С този си дебют Миленита удря силно по масата, събаряйки от нея всички мъждукащи и сухи имена от европейската и американската дет метъл и метълкор сцена. При това Миленита композира музиката си сама, което може само допълнително да засрами своите "конкуренти". Още с отварящата резачка "Черни Котараци" разбираме, че тя не си поплюва и ни отвява главите с подлудяващи бласт-бийтове. Ако все още имате глава след могъщия й рев "Рижата опашка кани ме на чашка" и все пак успеете да стигнете до второто парче в албума "Sitting On the Fence", там вече ще останете не само без глава, а и без достойнство. Разплакани метъл фенове отрязаха косите си, пускани в продължение на 25 години, защото в тази ултра-бласт-бийт касапница, пред очите им танцували образи на усмихнати току-що запознали се гейове с лъскави сатенени ризи. Оттам нататък не знам дали някой изобщо е успял да чуе този албум докрая, защото както списание "Търкул Камик" каза за него - "това е най-тежкият албум, който някога е издаван". И е така. С него Миленита затвърждава мощните си позиции на модерната технична дет мeтъл сцена и забива мощен тупаник в лицето на феновете на всяка друга музика. Слушайте на своя отговорност, особено ако фамилията ви е Ненчев! На своя отговорност може да гледате и безкомпромисното видео към хитовия сингъл "Черни котараци" - ТУК!

Ще се почуствате обезчестени след 2-рия трак.
Прекалено е тежък на места.

Автор: Testset

        Everlost не се предадоха. Казвам го, защото много други банди биха се отчаяли и отказали от по-нататъшно развитие ако китаристът им почине млад-зелен и в разцвета на силите и живота си. Вместо обаче да захвърлят инструментите или да си търсят нови банди, пичовете се стегнаха и взеха най-доброто решение. А именно - да издадат нов албум и дори да го предоставят на феновете си напълно безплатно! Така в 5 отделни части всеки фен можеше да си сглоби целия "Путь Непокорных", макар и още да не е известен конкретен траклист за творбата. Предстои алубмът да бъде издаден и на физически носител с допълнителни бонуси, но за това все още нямаме подробности.
        Спирам дотук с празните приказки, за да не превърна този текст в новина (не сме новинарски сайт) и за да ви запозная набързо с това, което ще чуете в "Путь Непокорных". Ако скоро не сте слушали руски екстремен метъл или представата ви за него се свежда до Ария и Аркона, значи вероятно нямате идея колко напредна сцената на братушките в последните години. И то не само в звуково, но и в композиционно отношение, особено щом иде реч за Everlost. Момците правят модерен мелодет с тежък, изчистен звук, много електронни елементи и доста индъстриъл дух. Екстремни вокали, тежки китари, даващи могъщи мелодични рифове (да, има и сола, знам, че ще питате) и пасващи си идеално с точния и предразполагащ към много куфеене ритъм. Всичко това, подплътено с точното количество електронен саунд.
        Не знам какво повече да ви кажа, за да ви убедя, че "Путь Непокорных" е един страшно силен албум, който не е на върха на метъл класациите само заради необяснимо ниската популярност на бандата и текстовете им, които са почти изцяло на руски език. Албумът се разпространява(ше) безплатно, така че потърсете из нета, свалете си го без угризения и чуйте сами!

Вокалите издишат на няколко места, но никак не е болка за умиране.
Баси... не се сещам за нищо друго...

Автор: Testset

Дали заради изпитото количество бира, дали поради нещо друго, едва ли има огромно значение, но тази група ме накара искрено да си покуфея. Съвсем така първично и без  особенно  притеснение относно послеусещането във вратните ми мускули. Още с откриващото парче (страшно завладяващо между другото), където под едно име е вплетено интрото и същинската песен, някак си очарованието от комбинацията между глас и китара те качва върху прииждащата вълна цунами. Изобщо не се шегувам с бедствието, сполетяло страната, откъдето е и тази банда - сравнението може и да не е добро, но зарядyt, с който се сдобих, е еквивалентен именно на него. Интересен факт от историята на Volcano e, че от 1994-та до ден-днешен имат числом и словом 3 (три ) албума и 6 (шест) DVD-та!!! Може и по друг начин да го кажем: за последните десет години - два албума и една камара видеа. Странен народ са това японците. За да няма разминавания, ще ви кажа още нещо - не очакайте нещо велико - а нещо... просто адски яко. Например басът - тази година за последно Ajatтara успяха да ме грабнат с него, тук нещата се повториха. Чуйте "Claim" и няма да има нужда от повече обяснения. Тътенът от "Gun Powder", заедно с пеенето през рупор, умелите промени в скоростта в някои от песните, както и мело-спийд-трашът, преливащ в 80-тарската "NWOBHM", са фактори, абсолютно невъзможни за пренебрегване. Бих могъл да продължа с много подробности, но предпочитам да оставя пръстите си върху бирата, докато музиката от този албум за пореден път изпълва пространството около и в мен. И за завършек - неслучайно последната песен в албума се казва "The Head". Защото и да сте я имали (въпросната глаава), след този албум тя ще ви е вече само мил спомен.

Блендата на вокалиста Nov определено навява неизбежни прилики с други имена.
Нужни са поне 4л. бира наблизо, а в тая криза това си е абсолютен минус.

Автор: Nightice

Да започнем с добра новина. А тя е, че Blackguard явно са си взели поука от не особено впечатляващия си дебют, който с месеци бе раздуван и представян като някакво велико епично творение, пък накрая се оказа нещо, за което трудно можехме да кажем повече от "абе бива". Подобренията се усещат веднага - осезаемо по-качествена продукция, доста по-мощен саунд и най-важното - една идея повече зрялост в композиционно отношение. Да, обаче Blackguard имат да изядат още някой и друг самун бел лебец докато се отърват напълно от влиянието на Children of Bodom, на които все по-силно заприличват. Освен от тях обаче, пичовете явно са се повлияли и от непретенциозното и евтинярско звучене на клавишните партии на Sabaton (казвам го в добрия смисъл, ако изобщо има такъв) и ни заливат с гигантско количество от тях, представяйки ни ги за... епични? Лошото е, че това започва да дразни още след втория трак и тази така бленувана от тях епичност започва плавно да се превръща в epic fail. Все пак получаваме и заслужена компенсация с много добри барабани, китари и общо темпо, с които учениците (в случая - Blackguard) показват на учителите си (в случая - Children of Bodom) как е по-добре да "става тая работа". Така че, драги читатели, обърнете внимание на този албум, но не му възлагайте прекалено високи надежди - освен ако не ви се плаче от носталгия към "старите" Children of Bodom. И моля ви, спрете да наричете тази банда "фолк", защото в музиката им няма нито фолк, нито викинг, нито етно, нито каквото там още се опитват да ни убедят някои хора и сайтове.

Жестока прилика с Children of Bodom, на места преминаваща в откровено копиране.
Епичните клавири започват много да дразнят по някое време.

Автор: Zorn

Първото тримесечие на 2011-та започна с истинско изригване на пънк-рок сцената. Поредното забележително включване е това на бясната английска ска/пънк/хардкор/рок шайка Random Hand. Честно - малко са ска-групите на днешно време, които имат такъв огромен потенциал и още по-огромен заряд в своята музика. Така че изобщо не е случайност, че Random Hand вече са популярни далеч извън границите на своята родна Англия. Това е така, защото за разлика от колегите си, пичовете успяват да съчетаят правилно (и подчертавам "правилно") ска с пънк рок, добър звук и зарибяващи мелодии, които не звучат инфантилно (както много от колегитеим в жанра звучат). Доказателството са песни като "Not a Number" (истински химн!) и "Tales of Intervention", които ще ви зарибят, дори никога преди да не сте харесвали ска или каквато и да е музика с тромпети. Няма да ви занимавам повече, а просто ще ви кажа, че дори да не харесвате този стил по принцип, няма начин да не се вдъхновите и заредите от енергията, струяща от "Seething Is Believing". Пробвайте и ми кажете дали съм бил прав - албумът се продава на доста прилични цени така или иначе.

Обложката съм я виждал около 800 пъти върху дисковете на около 800 други банди.
Няколко направо бледнеещи трака на фона на останалите здрави песни.

Автор: Zorn