TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Fleshgod Apocalypse - Labyrinth

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 15, 2013 0 коментара

Стилът: Symphonic/Technical Death Metal
От/Год: Италия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~54 минути


Не знам доколко акуратно звучи понятието "неокласически техничен дет метъл", но ми се струва, че "Labyrinth" на FGA спокойно може да бъде определен по този начин. Пък и как иначе да наречем комбинацията от грандиозни оркестрации, хорове, оперни елементи и ураганно бърз техничен дет? Точно това ви очаква, ако съберете кураж да влезете в този лабиринт, в който ще се лутате поне 54 минути, докато свърши въпросният албум. Това обаче не е обикновен лабиринт. В него можеш да се изгубиш само ако не знаеш какво да очакваш и ако не се вслушваш в заобикалящите те детайли. А в този албум детайлите са от огромно значение.

Минаха 17 години, откакто Waltari направиха първата (читава) дет метъл опера и чак днес се сетих отново за нея, след като си пуснах "Labyrinth" и чух "Kingborn", в който със сопрано-вокали помага оперната певица Вероника Бордачини. Бързо обаче забравих за Waltari, защото FGA правят нещата различно. Отвяващо различно. Думата "отвяващо" идва в главата и при слушане на над 7-минутната, изпълнена с бласт-бийтове "Under Black Skies", както и на смазващо епичната "Minotaur (Wrath of Poseidon)". Тя, от своя страна, прелива в "Elegy" и тогава започнах да се усещам, че албумът може да мине и за една голяма, нарязана на 11 части дет метъл опера, тъй като между разлините композиции почти (или изобщо) няма пауза и те преминават плавно една в друга, което създава усещане за концептуалност и цялост, но донякъде прави песните и не чак толкова пълноценни при самостоятелно слушане.


На няколко места из албума останах наистина възхитен и ми се щеше до мен да има една сурия мързеливи музиканти, на които да кажа "Ето, така се прави" и после с шут да изпратя в някоя репетиционна. След като за последно си представих този сценарий, докато слушах "Warpledge", интересът ми към албума започна постепенно да угасва. Не защото качеството спадна, а защото вече имах чувството, че съм чул достатъчно и няма с какво повече да се изненадам. Още симфонични елементи, още бласт-бийтове, още скорост, още зверски вокали, още сопрано включвания, още хорове, и в общи линии - още от всичко, което вече съм чул в "Labyrinth". Това е и главната причина да не бъда очарован докрай от албума. Вярно, в него има невероятни композиции, много вплетени идеи и огромна дълбочина на изпълнението, но когато кажи-речи всички парчета в албума звучат идентично и като част от една голяма песен, те губят част от идентичността си и част от интереса, който иначе биха могли да предизвикат. Но това изобщо не трябва да ви спира да чуете "Labyrinth"!
 
+ + + + +
Грандиозни, епични оркестрации, съчетани с технични китари, здрави вокали и зверски бласт-бийтове!
Многопластовост и дълбочина, които се усещат чак когато се заслушаш много внимателно.
Усещане за концептуалност, завършеност, цялост и внимание към детайлите.

- - - - -
Повечето композиции залагат на едни и същи елементи, което много доскучава по някое време.
 
IF YOU LIKE
Septic Flesh, Gorod, Dimmu Borgir, Psycroptic, Arsis, Aeternam, Nile и др.

Автор: Testset/Undepth
[8/10]

0 Response for the "Fleshgod Apocalypse - Labyrinth"