TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет thrash. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет thrash. Показване на всички публикации

Kreator - Krushers of the World

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 14, 2026 0 коментара

Kreator - Krushers of the World (Review)


ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: Германия | 16.01.2026
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~44 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Warbringer - Wrath and Ruin

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 12, 2025 0 коментара

Warbringer - Wrath And Ruin (Review)



ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 14.03.2025
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~40 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Kerry King - From Hell I Rise

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 04, 2024 1 коментара

ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 17.05.2024
ЛЕЙБЪЛ: Reigning Phoenix Music
ОТНЕМА: ~46 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Metallica - 72 Seasons

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 15, 2023 7 коментара

ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 14.04.2023
ЛЕЙБЪЛ: Universal Music
ОТНЕМА: ~77 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Machine Head - Øf Kingdøm And Crøwn

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 23, 2022 0 коментара

ЖАНР: Groove/Thrash/NWOAHM
ОТ/Д: САЩ | 26.08.2022
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~59 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Sepultura - Sepulquarta

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 05, 2021 0 коментара

ЖАНР: Thrash/Groove Metal
ОТ/Д: Бразилия | 13.08.2021
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~61 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Lamb of God - Lamb of God

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 12, 2020 0 коментара

ЖАНР: Groove Metal/NWOAHM
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Trivium - What The Dead Men Say

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 03, 2020 2 коментара

ЖАНР: NWOAHM
ОТ/Д: САЩ | 24.04.2020
ЛЕЙБЪЛ: Roadrunner Records
ОТНЕМА: ~47 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Death Angel - Humanicide

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 25, 2019 2 коментара

ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 31.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Venom - Storm The Gates

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 09, 2018 0 коментара

ЖАНР: Heavy Metal
ОТ/Д: Англия | 30.11.2018
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm Records
ОТНЕМА: ~53 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Soulfly - Ritual

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 09, 2018 1 коментара

ЖАНР: Death/Thrash/Groove Metal
ОТ/Д: Бразилия | 19.10.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~43 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Act of Defiance - Old Scars, New Wounds

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 12, 2017 0 коментара

Стилът: Thrash/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Metal Blade Records
Отнема: ~49 минути


Две години по-късно отцепниците от Megadeth Шон и Крис пуснаха второто си творение под гръмкото заглавие "Old Scars, New Wounds", което е меко казано... още от същото. Новите "рани" са добре разчовърканите стари "белези". Позитивното в този албум е че същата сурова енергия е останала в ядрото на тази супергрупа, т.е. за щастие най-характерният белег на музиката им все още е на линия.

Още на първия сингъл "M.I.A." е нормално да погледнете дали не сте си пуснали стария албум. Малката разлика, която може да се усети, е че на Мат Баканд му дават повече терен за беквокали. "Molten Core" потвърждава тенденцията - трашърски рифове, модерни брейкдауни, Бродерик бълва преплитащите си сола на случайни и неслучайни места. Оттам нататък е нужно само да чуете "Overexposure" и вече знаете с какво си имате работа. Някъде тук ми умря желанието да отдам нужното внимание на музиката и да дам на всяко парче необходимата му персоналност, най-вече за да не преписвам ревюто си от преди две години. Силните попадения в албума "The Talisman", "Reborn" и "Broken Dialect" разчитат на здрави бичкии и като цяло стандартни ударни секции (за този стил) и опити от страна на вокалите за редуване на "красавецът и звярът". По-слабо впечатлен бях от "Lullaby of Vengeance", "Circle of Ashes", "Another Killing Spree" и "Rise of Rebellion" където преходите и вокалите ми дойдоха в зоната на досадата. Заклевам се, "Conspiracy of the Gods" си е парче от 2015-а. И има най-безинтересните сола на Бродерик, откак е в музикалния бизнес.

Бях слушал в едно интервю на Korn или Dream Theater (или може би беше друга група, паметта ми не е това, което беше), че имаш цял живот да приготвиш дебютния си албум, да го изпипаш до най-дребния детайл, и имаш две седмици да подготвиш адекватен втори албум. И това е главната причина вторите албуми на много групи да не са добри наследници - прекалено малко време, прекалено много натиск. Ами при AOD? Не, няма такова явление/влияние, "Old Scars, New Wounds" е точно като първия албум, и то до такава степен, че ако преди две години бяха издали двоен диск, нямаше да усетите разлика между новия и стария материал. Силните страни на тази група - суровата енергия и мелодичните сегменти, преплетени със здравия груув - са си все още тук. Отново обаче имам чувството, че когато хвърлиш всичките им съставки в тенджерата, манджата която излиза леко горчивее. Аз лично ще продължавам да си ги слушам, но някои фенове разбираемо биха били разочаровани.

+ + + + +
Още от същото!
Няколко много силни, открояващи се тракчета.
Беквокалите на Мат Баканд (където се чуват).

- - - - -
Прекалено много от същото.
Крис Бродерик може много повече, ама язък.
Откровено рециклирани аранжименти.

IF YOU LIKE
Megadeth, Shadows Fall, Scar The Martyr, Testament, Lamb of God и др.

Автор: Quiksilver
[6.5/10]

B.O.S.C.H. - Fleischwolf

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 21, 2017 2 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Laute Helden/SPV
Отнема: ~44 минути


Ако търсите името на групата и заглавието на този албум в Google или YouTube, няма да откриете очакваните резултати. На първо място ще ви излязат месомелачки "Bosch" (тъй като "fleischwolf" значи точно това - месомелачка). Дори да добавите името на лейбъла SPV, пак няма да октриете нбищо по-различно, защото очевидно "Bosch" имат месомелачки с номер на модела, включващ "SPV". Но ако сте попаднали на това ревю, значи сте на точното място, за да разберете какво ще чуете в този албум.

Тежък индъстриъл метъл - тези три думички най-добре описват музиката във "Fleischwolf", който е и най-тежкият албум на групата досега. B.O.S.C.H. и изначално си бяха тежки, но този път сякаш са намалили електрониката с една идея, за да дадат път на повече агресия и аналогово, олд скул звучене, избиващо в посока на стилове като траш и хардкор. И докато слушах албума, непрекъснато ме владееше една и съща мисъл: "Вече не ги правят такива". Не че имам нещо против типичните NDH банди (оставаше и да имам) с общоприетото като "рамщайнско" звучене, но рядко чувам индъстриъл метъл на немски, който да е наистина тежък и агресивен, без балади, без готик елементи, без рок - просто тежък, агресивен, директен индъстриъл метъл. Заявка за това дава още отварящата "Schock", от която обаче лъха на агресивното, някак хардкор звучене на Hämatom. Следващата "Reiz mich" вдига темпото дори още повече и мачка с риф, напомнящ на Die Allergie (трябва да си стар NDH фен, за да знаеш кои бяха тия пичове), а кратката (няма и 3 минути) "Jagd" вдига максимални обороти със сериозен траш ритъм.

На този етап в албума вече е ясно, че изненади няма да има, но това не пречи всеки следващ трак да мачка по свой начин. "Folgemann" мели месо с насечен риф (и отново напомня за Hämatom), докато "Du" включва в припева си фразата "du hast mich", което няма как да не ни напомни за една дргуа група (макар звученето в случая да няма нищо общо). Напомнянето продължава в силно разкуфяващата "Das Spiel", чийто припев пък гласи... "Spiel! Mit mir!", но по звучене напомня по-скоро на [die!]. "Zu spät" ни връща към звученето на първия сингъл на групата "Mehr", а минути по-късно "Macht" ни разкуфява като за последно, този път в средно темпо.

"Fleischwolf" не изненадва и не блести с оригиналност, но има едно много важно предимство - той е албум с музика от изчезващ вид. Затова ако досега подобна музика не ви е грабнала, надали ще го стори и сега, но ако вече сте фенове, още на първо слушане ще се убедите, че тук слаби песни просто няма. Тежък NDH индъстриъл метъл от тая стара школа вече не прави почти никой - от онзи, направен специално за феновете (пък били те и една шепа народ), изцяло в името на куфеенето, но и без компромиси в продукцията.

+ + + + +
Музика от изчезващ вид - тежък, агресивен, разкуфяващ, олд скул индъстриъл метъл на немски.
Без балади, готик, рок, лигавщини и пълнежи - просто 12 директни, здрави композиции.
Олд скул звучене, постигнато с адекватна за 2017-а продукция.

- - - - -
Не чакайте особени изненади, оригиналност, новаторство, пионерство и прочие.
Фразите "du hast mich" и "spiel mit mir" не са добра идея, ако не искаш да те сравняват с Rammstein.
Някои тракове споделят сходно звучене, други пък напомнят за разни други групи.

IF YOU LIKE
Hämatom, Die Allergie, [die!], Schacht, Zorn, Stahlmann, Ostfront, Heldmaschine и др.

Автор: Testset
[8/10]

Warbringer - Woe to the Vanquished

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 03, 2017 0 коментара

Стилът: Thrash Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~41 минути


Warbringer са част от това ново поколение млади траш банди, за които може и да помислиш, че свирят от поне 30 години насам, но всъщност това е едва петият им албум в близо 10-годишната им кариера. Досега не им бяхме обръщали внимание на сайта, но решихме, че е станало крайно време, особено след като чухме предварително и покуфяхме на синглите към "Woe to the Vanquished".

Ако трябва да говоря от личен опит - мен ме грабна басът в отварящия трак. Признавам, бях си пуснал видеото към "Silhouettes", но се бях разсеял и имаше опасност този як трак да ми мине покрай ушите, ако по някое време китарите не спираха и не оставяха съвсем простичкия, но страшно мощен бас да поеме юздите. Тогава върнах видеото отначало и слушах и гледах внимателно. 5 минути по-късно знаех, че искам час по-скоро промото за този албум. Другият сингъл "Remain Violent" само затвърди убедеността ми в това мое желание, след като ме разкуфя типично по 90-арски. Още по-назад във времето ме върна скоростната резачка "Shellfire", а силни мисли за Sodom ми навя мрачната "Spectral Asylum". Още скорост ми развя фантомните коси по време на "Divinity of Flesh", а за финал няколко пъти връщах 11-минутната "When the Guns Fell Silent". Връщах я, за да видя къде точно ми се губи нещо, защото песента изобщо не ми изглежда толкова дълга, най-малкото защото не усещам в нея да има материал за цели 11 минути.

Е, може би този опит за епичен финален трак не е най-добрият, който съм чувал, но много хора ще го харесат, най-малкото защото рядко се случва траш банди да правят песни от по 11 минути. И все пак, силата на Warbringer е в по-бързите, кратки и ударни тракове - там, където могат да те уморят от куфеене в рамките само на 3 минути, докато басът бумти отчетливо с равна на китарите сила. Да, "Woe to the Vanquished" не преоткрива топлата вода, но пък не се и опитва. Това е разкуфяващ траш албум от 2017-а, който звучи като разкуфяващ траш албум от 1991-ва, само че с добра продукция. Какво повече може да се иска от един траш албум?

+ + + + +
Звучене като на класическа траш група, но с модерна и изчистена продукция.
Много сила в по-скоростните тракове и най-вече в скоростните китарни сола.
Отчетлив, чудесно озвучен бас, често влизащ в ководеща роля с китарите.
Неслучайно наричат групи като Warbringer "бъдещето на класическия траш".

- - - - -
Не особено успешен опит за епичен финален трак.
1-2 адски изтъркани композиции, които имам чувството, че съм чувал от 100 други траш банди.
Бавното темпо хич, ама хич не им отива.

IF YOU LIKE
Dust Bolt, Fueled By Fire, Evile, Gama Bomb, Overkill, Sodom, Tankard и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Kreator - Gods of Violence

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 19, 2017 1 коментара

Стилът: Thrash Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~52 минути


След като стабилно поекспериментираха през 90-те, Kreator се завърнаха с гръм и трясък с "Violent Revolution" през 2003-а и оттогава залагат на все същата работеща формула и просто не могат да сбъркат. "Phantom Antichrist" беше поредният им отвяващ албум, а "Gods of Violence", донякъде очаквано, продължава тази традиция.

Това твърдение се доказа само́ много бързо с откриващия трак (никога не броим безмислените интродукции) "World War Now" - агресивна, бясно разкуфяваща траш метъл резачка, каквато можем да очакваме само от Kreator. Куфеенето бива прекъснато само за малко от изненадващо включваща се мелодична част, следвана от бясно китарно соло. Горе-долу по това време става ясно, че този албум ще включва и някои изненади и затова с нетърпение продължих нататък. Сингълът "Satan Is Real" сваля малко темпото, но не и агресията, а припевът му със сигурност ще бъде крещян с години напред по бъдещите концерти на групата. Скоростта се вдига отново с "Totalitarian Terror" и нейните мощни двойни каси, избеснял Миле и учудващо мелодичен и запомнящ се припев. Тук важен е и текстът, който говори за различните форми на тоталитарно управление, радикализацията и нуждата от революция. Освен всичко това, песента би била и идеален саундтрак за палеж на Партийния дом.

Дотук много добре, но като цяло - нищо неочаквано. Тъкмо тази мисъл ми мина през главата и дойде заглавната, 6-минутна "Gods of Violence". Песента започва с близо 1-минутно акустично интро с леки ориенталски мотиви и преминава в химноподобен напев "We! Shall! Kill!", но на преден план излиза зашеметяващата китарна работа, особено след средата. Още праволинеен, но свръхмощен и агресивен траш идва с "Army of Storms", "Side by Side" (в чийто край чуваме чистите вокали на Миле) и започващата със зловещо интро "Lion With Eagle Wings", в която страхотният, скоростен галопиращ бридж води до нов мелодичен припев. Феновете на индъстриъл влиянията в "Renewal" пък ще избеснеят от кеф на маршовата "Fallen Brother", чийто основен риф може спокойно да мине и в албум на Rammstein, да речем. Неочаквани залитания към 80-арския хеви метъл (и в частност - към Manowar и Judas Priest) чуваме в нетипичната за Kreator "Hail to the Hordes", а чисти ендорамски вокали и явни мейдънизми (и в рифовете, и в ритъма) долавяме в дългия 7:26 минути закриващ епос "Death Becomes My Light".

За да обощим - първите 3-4 композиции са типичен Kreator и това е супер. Във втората половина обаче се крият истински приятните изненади, където Kreator ни показват, че не са просто поредната траш банда, която отбива номера, опитвайки се да издои феновете си с компромисен и праволинеен материал. Намигванията към "Endorama" и "Renewal" си личат отдалеч, а влиянието на 80-арския хеви метъл идва в най-неочаквани моменти. Точно затова "Gods of Violence" ми харесва дори повече от "Phantom Antichrist" - хем има достатъчно траш, хем... не е само това. И това е само още една причина да смятаме Kreator са велика група.

+ + + + +
Стабилна доза мощен, разкуфяващ, бесен (или иначе казано - типичен) Kreator-ски траш.
Много приятни изненади във втората половина на албума.
Готини намигвания към "Renewal", "Endorama", че дори и към 80-арското хеви.
Блестяща китарна работа, особено в заглавния трак.

- - - - -
2-3 не толкова откряващи се, по-праволинейни и по-лесно забравими композиции.
 
IF YOU LIKE
Slayer, Sodom, Destruction, Tankard, Exodus, Overkill и др.

Автор: Testset
[9/10]

Warpath - Bullets For a Desert Session

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, декември 01, 2016 0 коментара

Стилът: Thrash/Doom/Groove Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~61 минути


Това не го очаквах - след повече от 20 години прекъсване, слушам нов албум на Warpath! Сигурно има 50 групи с това име, но това са онези германци, които го ползват от началото на 90-те и издадоха свирепия "Massive". Стилът им може да бъде обощен като "траш, ама не баш", затова те самите го наричат "hate metal" - смес от траш, груув, хардкор и малко дуум. Зад микрофона отново е Дирк Вайс, познат ни още от Incubator и от жестоките Richthofen. И ако вече сте чули страховития му рев веднъж, надали сте го забравили.

На пръв поглед това е вид метъл, който лесно бих подминал. Продукцията не блести с кой знае какво качество, а музиката - с кой знае каква оригиналност. В "Bullets For a Desert Session" основни роли играят емоцията и носталгията. И като казвам "емоция" нямам предвид някаква тъжна или романтична такава - просто каквото и да изпява Дирк Вайс, звучи адски искрено и думите му удрят максимално силно. Заради това, но и заради други показатели, той ми напомня за Том Уейтс. Като добавим мачкащото темпо (независимо дали е средно или бързо), албумът придобива една мрачна и носталгична окраска, която хем ни връща в 90-те, хем ни рита здраво, за да поиздивеем подобаващо.

Трашът в този албум носи със себе си духа на траша от началото на 90-те. Откриващата "Reborn", силно напомнящата за Sodom "No One Can Kill Us" и "No More Time To Bleed (Thrashunion)" са високоскоростните резачки редом с "Unseen Enemy", която обаче има по-скоро пънкарски хардкор привкус. За достоен наследник на "Massive" пък може да мине "I Don't Care" и минаващата бавно като валяк "When War Begins". Други мачкащи композиции, макар и в малко по-високо темпо, са "The Liar Knows the Truth" и "God Is Dead" - един от многото тракове в албума с директни антирелигиозни текстове. Тук даже няма как да се сърдим на Дирк, че напада само християнството, защото той говори против религията като цяло, а в Richthofen дори цитираше конкретни имена на божества в красноречивата "Kill For Allah". Ето така се прави антирелигиозна песен - не само срещу християнството, защото това е лесно и банално. Ха кажи нещо против исляма, а?

По-изчистени форми на дуум можем да чуем най-вече в "Crossing" и 7-минутната "Bullets For a Desert Session", с която идва и краят на албума. С риск да се повторя, музиката в него не е супер оригинална и дори не бих казал, че звучи като писана през 2016-а. Само че май точно в това ѝ е чара - Warpath звучат така, сякаш 20 години са спали криогенен сън и са се събудили във все същото си старо студио, за да запишат нов албум. Затова и ако не сте били фенове на групата през 90-те, надали ще разберете защо проявявам този ентусиазъм. Напълно ще ви разбера, ако не харесате "Bullets For a Desert Session". Но ако поне веднъж сте попадали на "Massive" и ако не сте вярвали на ушите си, докато сте слушали смазващите Richthofen, то този албум е за вас. Той има силата да ви върне поне 20 години назад и да ви припомни що е то "здрав суров метъл".

+ + + + +
Суров, неподправен, искрен, директен, мачкащ, непукистки метъл.
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише. 

- - - - -
Ако не сте били фенове на Warpath през 90-те, надали този албум ще ви впечатли особено.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове. 
 
IF YOU LIKE
Incubator, Richthofen, Totenmond, Pantera, Niederschlag, Dew-Scented, Sodom и др.

Автор: Testset
[7/10]

Metallica - Hardwired... To Self-Destruct

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 09, 2016 7 коментара

Стилът: Thrash/Groove/Heavy Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Blackened Records
Отнема: ~87 минути


Metallica изглежда нямат правилен ход от 20 години насам. Като се почна с "Load" и се свърши с "St. Anger", групата разбра, че това, което им се харесва на тях като музиканти, определено не се харесва на феновете. "Death Magnetic" беше насилен опит за завръщане към по-тежкото звучене, но изпод лошата продукция много си личеше, че на Metallica просто вече не им се прави такава музика. Още 8 години чакане и този път Хетфилд и компания залагат на още по-сигурното - самокопирането. Да, както и миналия път, така и сега феновете, бленуващи най-накрая голямото завръщане към здравия метъл, побързаха да обявят " Hardwired... To Self-Destruct" за велик. Но дали е точно така?

 Нека едно е ясно - няма музикален журналист на света, който да може да направи ревю за Metallica без да звучи нелепо. Независимо дали харесваш тази група или не, няма как да отречеш гигантския ѝ принос за развитието и популяризирането на метъл жанра. За мнозина това е най-великата група за всички времена (аз лично мразя такива етикети), а други, както наскоро разбрах, си играят на "вражда" между тях и Iron Maiden, което също е адски нелепо. Та, идеята ми беше, че "кой съм аз", та да съдя легендите Metallica? И отговорът е, че може да не съм институция, но пък съм честен пред себе си и се чувствам максимално безпристрастен, за да погледна на "Hardwired... To Self-Destruct" обективно и да изразя мнение отвъд "осанна" и "разпни го".

 Феновете може би вече са направили първата си остра реакция срещу това, което написах в най-горния абзац, а именно, че Metallica са избрали да се самокопират - поне до известна степен. Не е нужно дори да си голям фен, за да го забележиш, защото всеки с уши все някога е чувал "Enter Sandman" и може да разпознае как Metallica се връщат с рифове и темпо към тази своя култова композиция в иначе скучната чиния с chug рифове "Now That We're Dead". "Dream No More" пък е на няколко тона разлика от "Sad But True", с тази разлика, че в последната има страшно много енергия. Това бяха и изненадите за мен в първата половина на албума, който пък иначе започна подобаващо добре с ударната "Hardwired" и тежичката "Atlas, Rise". В нея пък на 3-ата минута дочух леко "The Trooper", но да речем, че това е в сферата на заяжданията. Най-доброто в тази първа половина обаче определено е "Moth Into Flame" - напълно разбирам защо тя бе избрана за сингъл.

 Първите наистина яки песни, от които струи легендарната за Metallica креативност идват в края на първата и началото на втората половина на албума. "Halo on Fire" може да мине и за балада, но е една от най-добре построените и грабващи песни в албума, а "Confussion", макар и със сравнително опростен прав ритъм, замахва със страшна сила и удря с много разкуфяващ основен риф и супер мелодични бриджове. "Manunkind" и "Am I Savage?" малко замазват тъкмо получените добри впечатления с еднообразни рифове, търкалящи по 7 минути, докато "Here Comes Revenge" е една от онези песни, в които всеки момент чакаш Джеймс да каже "Оу йеа!" и поне по този показател ми напомня за "Load". Средното темпо продължава да е на власт и в "Murder One", но тук мрачният и агресивен риф, съчетан с истински ентусиазираните вокали на Джеймс (рядко срещан феномен в този албум) правят голямата разлика и превръщат песента в друг мой албумен фаворит.

 Тъкмо вече бях готов да кажа, че в албума няма траш и че който иска траш трябва да ходи да си пусне новия Testament (например), когато дойде и последната песен в албума - "Spit Out the Bone". Вярно, не е "баш траш", но е максимално близо до това, което феновете на старата траш Metallica биха могли да получат. Парчето е най-тежкото в албума, а двойните каси за пръв път ни подсещат, че Ларс все още има два напълно функциониращи крака. И може би ако повечето композиции в албума звучаха като първата и последната, щях и аз да се присъединя към онзи хор, пеещ "Metallica are f*cking back!". Засега обаче мога само спокойно да кажа "Metallica пак имат албум" - чисто информативно, без кой знае какъв ентусиазъм. Съжалявам, че не мога да споделя ентусиазма на истинските фенове, чакали 8 години за един малко по-добър "Death Magnetic". Само се моля да не се самозалъгват, че това е "новият Master", "новият Justice", или новият "Kill". Това е "новият Hardwired" и така звучат Metallica през 2016-та. Take it or leave it.

+ + + + +
Ударни, скоростни, тежки песни като "Spit Out the Bone", "Hardwired" и "Moth Into Flame".
Истинска Metallica креативност в "Halo On Fire", "Confussion" и "Murder One".
Подобрение във всяко звено спрямо "Death Magnetic" и особено откъм продукция и звук.
Противно на скептичните ми очаквания, Metallica звучат сравнително ентусиазирани.

- - - - -
Прекалено много песни без впечатляваща китарна работа и често еднообразни рифове.
Няколко много очевидни прояви на самокопиране.
Не е задължително да правиш 7-минутни композиции, когато нямаш с какво да запълниш доста от тях.
Ако чакате траш, ще трябва да почакате до последния трак.
Ужасно много средно темпо.

IF YOU LIKE
Megadeth, Anthrax, Pantera, Slayer, Black Sabbath, A7X и др.

Автор: Undepth
[6.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели