TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Gevolt - 2011 - Alef Base

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 28, 2011 1 коментара

Стил......: Ethno Industrial Metal
Държава...: Израел
Лейбъл....: -
Отнема....: 49 минути

www.myspace.com/gevolt

Ако вече сте изпълнени с предразсъдъци и сте предубедени, че "това е тъпо, щото тия са евреи" значи няма особен смисъл да четете нататък. Ако обаче не сте предубедени или сте достатъчно отворени за да оставите за миг предразсъдъците си настрана, то определено няма да сбъркате, ако чуете "Alef Base". Знайте обаче, че Gevolt не правят музика, каквато може да чуете всеки ден... в случай, че не слушате наподобяващ Rammstein индъстриъл рок/метъл на идиш език всеки ден, разбира се (в което бих се усъмнил). Като изявен полиглот искам да подчертая, че идиш не е просто някаква алтернатива или диалект на иврита, макар да се изписва със същите знаци и да звучи подобно на него (и да се говори предимно в Израел, да). Той е, грубо казано, "немско-еврейски" (може да ви звучи като развален немски) и макар ние да не правим особена разлика между идиш и иврит, вярвайте ми, разлика има, при това никак малка. Накратко, за това какво ви очаква в този албум. Ами... нищо кой знае колко специално в музикално отношение. Тежки, насечени рифове в Neue Deutsche Harte стил, с малко електроника и доста типично еврейско-звучащи цигулки. По този семпъл начин се постига едно особено, специфично и страшно интересно звучене, което надали може да чуете от друга група. Изобщо, чуйте този албум с чисто сърце, особено като имате предвид, че се предлага безплатно (евреи - безплатно, забележете иронията) на официалния сайт на групата (www.gevolt.net). Не гарантирам, че ще го харесате (особено ако сте псевдо-националист или фашист), но ако имате отворени за по-оригинално и леко експериментално звучене уши - обърнете внимание на "Alef Base". В крайна сметка, не е задължително да харесвате евреите като нация, за да харесате този албум. Факт.

+ + + + Плюсове.......:
Надали има друга група с такова звучене.
Страхотни интерпретации на някои традиционни фолклорни и революционни песни!
Евреи разпространяват нещо безплатно - one of a kind събитие, възползвайте се!

- - - - Минуси........:
Няма да разберете и дума (освен ако идиш не ви е майчин език).
През цялото време ще имате усещането, че някой пее на много развален немски.
Нищо кой знае колко впечатляващо и музикантско.

Подходящо за фенове на:
Rammstein и други NDH банди.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-

Кипелов - 2011 - Жить Вопреки

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 27, 2011 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Русия
Лейбъл....: Mysteria Records
Отнема....: 54 минути

www.myspace.com/kipelovrock

Ако никога през живота си не сте чували за руските хеви метъл ветерани Ария и техния вече бивш вокалист Валерий Кипелов, надали това име ще предизвика у вас особен екстаз. Много фенове на "руските Мейдън" и на отцепилия се от тях Кипелов обаче очакваха това чудо тук 4 години! Преди да продължа нататък искам да кажа, че нарочно се разрових из някой и друг руски сайт, за да видя какво мислят братушките за въпросния албум. Повечето, странно поне за мен, сериозно го оплюха, макар и без да дават особени доводи, по-силни от "х*йня безподобная" и "гавно". Според мен обаче гореспоменатите 4 години са се отразили много добре на групата и днес тя звучи актуално, модерно, тежко и... като цяло, по-добре от всякога."Жить Вопреки" е записан, миксиран и озвучен прекрасно, за да можем да се насладим подобаващо на кристално-звучащите китари и акустичния и плътен барабанен саунд. Накратко, независимо дали сте фен на Ария или за пръв път чувате за Кипелов - чуйте този албум, просто за да видите колко напред са руснаците в хеви метъла. Някои (като мен) ще се зарадват много на по-модерното звучене на албума, а други (които още живеят в 1983-та) може и да негодуват за същото нещо, макар че и те не са никак пренебрегнати. За щастие обаче Кипелов не е от хората (и групите), които блъскат олд-скул до дупка, разчитайки на едни и същи стари муцуни с вонящи на водка бради да ги слушат цял живот. Повтарям - чуйте този албум и ако сте фенове на модерния, но все така класически звучащ хеви метъл - ще останете очаровани!

+ + + + Плюсове.......:
Звукът е толкова як, че сам по себе си ти пълни душата.
Кипелов и компания са поели в чудесна посока в композиционно отношение.
Пример как трябва да звучи хеви метъла в Източна Европа (и не само)!

- - - - Минуси........:
Отново повечето песни са дълги над 6 минути, което невинаги е хубаво.
3 песни с темпо под средното идват в малко повече, ама карай.


Подходящо за фенове на:
Ария, Мастер, Эпидемия, Маврин и др.
Автор: Zorn
-=8.5/10=-

Deadlock - 2011 - Bizarro World

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 26, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: 40 минути

www.myspace.com/deadlock

Deadlock са ми слабост. И все пак очаквах "Bizarro World" да се окаже някакво свирепо разочарование след странната посока, в която пое групата със странния, но все така добър "Маnifesto". Е да, ама не. Албумът надмина очакванията ми с няколко пункта, въпреки цялата помия, която се изля върху него от знайни и незнайни критици. Причини - бол. На първо място, великолепният глас на Сабине се е шлифовал още повече и вече ме кара да настръхвам при всяко нейно включване. Направо да не повярва човек колко красиво и запленяващо пее тази симпатична млада дама, съпруга и майка... Второ, често оплюваният Йоханес (екстремни вокали) също върши перфектно работата си, редом с другите момчета в групата. Трето, всеки има уши и може да чуе колко добре е пипнат (откъм продукция) всеки един звук в албума, колко силно е налице типичната немска подредба и как тя контрастира с привидния хаос, царящ в "Manifesto". Само 2-3 малки подробности ми направиха не особено добро впечатление като поставянето на полу-баладична песен на 2-ро място в траклиста и цял един излишен инструментал-прелюдия, който няма никаква връзка с каквото и да било до момента в албума. Някои биха се възмутили и от дръм енд бейс елементите в "Renegade", а други и от доста Evanescence-ската балада в края. Да, само че тя е перфектен завършек на един почти перфектен албум, особено с прекрасния глас на Сабине (ако още веднъж го спомена - запушете ми устата с пържола). Така че всичко това са си чисти бели кахъри. "Bizarro World" е толкова свеж, мелодичен, тежък, удрящ, въздействащ и запомнящ се, че не възнамерявам да си кривя душата и да му търся кусури. Сами ще се убедите в думите му щом го чуете. А ако на някой му се струва, че групата е станала прекалено лека, лигава, захаросана или каквото и да е там "тру-метълско" твърдение, нека се сети, че една банда няма как винаги да прави едно и също. И слава Богу. Никой не ви кара да го харесвате. Но вие, които усещате в себе си, че музиката на Deadlock е музиката за вас - ще разберете за какво говоря и защо оценявам така високо този иначе толкова критикуван албум.

+ + + + Плюсове.......:
Страхотни вокали от Сабине!
Запомнящи се на мига мелодии и текстове.
Разнообразие - мъжки/женски вокали, сола, електроника...
Изключително въздействащ!

- - - - Минуси........:
Мястото на "State of Decay" просто не е на тази позиция в траклиста...
"Alienation" е напълно излишна прелюдия.

Подходящо за фенове на:
Scar Symmetry, Evanescence, In Flames и др.
Автор: Stahli
-=8/10=-

Die Apokalyptischen Reiter - 2011 - Moral & Wahnsinn

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 25, 2011 0 коментара

Стил......: Avantgarde Folk Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 38 минути

www.myspace.com/reitermania

За този си албум групата казва, че лудостта (wahnsinn) е фантазия, а моралът е сивата реалност. И наистина, сякаш целият албум следва тази странна концепция на контрасти между лудост и спокойствие. Също така, безспорен факт е, че DAR винаги са били и продължават да са една изцяло нетипична метъл банда, която трудно може да бъде вкарана в каквито и да е жанрови граници. "Moral & Wahnsinn" не прави изключение в това отношение. Това тук не е просто фолк метъл, не е и мелодичен дет. Не е и траш, не е и готик, не е и рок. И фънк не е. И все пак, в този албум може да чуете от всичко това! Проблемът е, че "Moral & Wahnsinn" е изключително предвидим за нас, "старите" фенове на групата и както правилно очаквах - логичен наследник на "Licht". От една страна това е доста добре - още една мощна доза от неподражаемия стил на DAR и още един силен албум в дискографията им. От друга страна обаче се усеща как дори те вече трудно се измъкват от рутината и в опитите си да продължат да правят нещо по-различно си дават голям зор. Не ме разбирайте погрешно, голям фен съм на групата, имам техни тениски, суичъри, дискове и какво ли още не. Но този албум не успя да ме грабне като предишните и е много далеч от идеалният (за мен) албум на групата "Samurai". Е, явно трябва още слушане. Слушайте и вие и бъдете спокойни - Шрек не е отслабнал, не е пуснал брада и не се е снимал оплезен за обложката на албума.

+ + + + Плюсове.......:
Думата "разнообразие" е слаба за това, което ви очаква в този албум.
Държат на разпознаваемото си звучене.
Не можеш да кажеш лоша дума за албума, освен по субективни причини.

- - - - Минуси........:
Все по-трудно става да си оригинален и групата го усеща, макар и да се справя.
Спокойно можехме да чуем същия албум със същото звучене и преди 5 години.

Подходящо за фенове на:
In Extremo, Eisregen, Equilibrium, Subway To Sally и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-

In Extremo - 2011 - Sterneneisen

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 24, 2011 1 коментара

Стил......: Folk/Hard Rock/Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Island Records
Отнема....: 46 минути

www.myspace.com/officialinextremo

Бях се приготвил да оплюя този албум. Не знам защо, но имах чувството, че ще се разочаровам дори повече, отколкото от предните 2 албума на групата. В тях трябваше да си дам немалко зор, за да открия 2-3 наистина добри песни. Разликата тук, в "Sterneneisen" е, че трябва да си дам зор, за да нарека дори 2-3 песни "слаби". Наистина, не очаквах чак толкова добър албум от In Extremo! Надявах се да направят нещо подобно, за да ми върнат надеждата, че не са приключили със здравата музика след култовия "Sieben". Ето го и това "нещо"! Усеща се, че групата е по-мелодична от всякога, но същевременно не забравя да бъде динамична и многообразна (както бяха позабравили в последните 7-8 години). На места направо не повярвах на ушите си в каква свежа банда са се превърнали тия хора и какъв глас вади великолепният в този албум Михаел Райн. Една песен като "Viva La Vida" е перфектният пример за това. Очаквам тя да бъде следващият сингъл към албума (ако има такъв, разбира се). Други песни, за които можем да кажем нещо по-интересно (не защото другите са по-слаби или по-силни) са едноименната "Sterneneisen" и "Unsichtbar", която изключително добре показва истинското лице на In Extremo. "Auge Um Auge" пък няма как да не ни напомни на "One" на Metallica - чуйте сами и ще разберете защо ;-) И така, като цяло, голяма крачка напред за групата, така нужна им след двете леко скучновати крачки назад от 2005-та и 2008-ма. Така че грабвайте пилотските очила, скачайте на биплана и се оглеждайте през телескопа за място, откъдето да си купите този албум и да озвучите небето с него. Пък ако нямате биплан - значи никак не сте тру. Все пак се засрамете и намерете алтернатива, защото този диск си струва парите!

+ + + + Плюсове.......:
По-мелодични и свежи от всякога!
Динамика, ритъм и тежки китари.
Не се отнасят в средновековни мотиви и лагерни песнопения като друг път.

- - - - Минуси........:
Е, все пак открих 2-3 слабовати песнички...

Подходящо за фенове на:
Subway To Sally, Tanzwut, Letzte Instanz, Schelmich и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

Kypck - 2011 - Ниже

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 24, 2011 0 коментара

Стил......: Doom Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Yellow House Records
Отнема....: 58 минути

www.myspace.com/kypck

Факт. Финландци създават и изпълняват песни на руски език, в които говорят за руската история, за нейните най-велики личности, за човешкото съществувание, за духа, страданието и силата при изграждането на една нация. Тягост обгръща всеки един тон, и колкото  да ми се иска да напиша нещо в по-шеговита форма, няма да стане. Всяка песен ни предлага възможност да докоснем някаква съвсем мъничка искрица от персонажи, чрез която да подпалим вътрешния огън на желанието да разберем още нещичко за историята. Стиховете на Лермонтов изпяти в ‘’Чужой’’, вдъхновената от одата за Екатерина Велика на Державин ‘’Фелица”, странният сън в ‘’Аллея Сталина” са само част от приказката с тъжен край, наречена ‘’Ниже”. Защо ли? Ами вижте къде ни отвежда обложката още преди да сте чули каквото и да е - каналите на Москва. Случайност? Не мисля. Тук всичко е пропито с послания, за да може накрая, след ‘’Вальс Смерти’’, всеки, доживял да го изтанцува, да е наясно, че под всяка наша стъпка, ей там, само няколко метра по надолу, лежат останки на отминалото време. Скоро и ние ще бъдем част от него. Sami Lopakka, човекът, държал 16 години китарата на Sentenced, е пренесъл цялата си болка тук и това е единствената според мен музика, която да отговаря на нея. Няма да чуете нищо по-различно от бавни мачкащи рифове, преплетени в мелодията от пеенето на Erkki Seppänen, и допълнени с депресиращата сила на солата. Ужасяващо въздействие. Едва ли ще можете да си тананикате след  последната секунда. Слушайте този албум на светло не за друго, а поради факта, че самият той е доста тъмен и е възможно да го изгубите. И бъдете изключително внимателни - албумът е невероятно творение за дуум метъл сцената, но ако не харесвате жанра, изобщо не си и помисляйте да посягате към него.

+ + + + Плюсове.......:
Музика с много силно въздействие.
Един от най-добрите албуми в жанра през последните години.

- - - - Минуси........:
Адски мрачен и дори депресиращ албум (някой може да намери това за плюс).
Подходящ само за доста тясна аудитория.

Подходящо за фенове на:
Sentenced, Lake of Tears, Candlemass, Saint Vitus и др.
Автор: Nightice
-=9/10=-

Размисли за Евровизия (I част)

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 23, 2011 3 коментара

Е, да, метъл сайт сме, но все пак... сайта си е наш и можем да правим кажи-речи каквото си поискаме в него и с него. Затова и решихме да отдадем заслужена почит на тазгодишния конкурс "Евровизия".

В тази първа част ще обсъдим набързо и накратко (в наш стил) българския конкурс за финалист на "Евровизия". Ами, пичове, какво да си кажем? Първите думи, нахлуващи в съзнанието ми са "жалка история". С чисто сърце и напълно безпристрастно изгледах целия конкурс и се учудих как е възможно да има чак толкова много повярвали си хора, които нямат чувство за срам и не са спрели навреме да се занимават с неща, които очевадно и ушеболящо не им се отдават. Не смятам, че всички заслужават отделено внимание, затова ще пропусна всички безлични калъфи и ще отдам заслужената почит на най-впечатляващите изпълнители в тазгодишния ни конкурс.

Като начало, искам да изразя огромното си разочарование от иначе приятната група Wickeda, която се яви с подобно творение. Надявам се всичко за тях да е било един голям т*шак, защото както знам те са получли покана за участие седмица преди крайния срок за предаване на готовите парчета. Група "032" също ми направиха силно впечатление. Имайки нещастието да слушам неформален разговор между тях реших, че кльощавите младежи не може да не са автентични гейове, което според мен силно се отразява и върху музиката им. И все пак, странно защо, тяхната песен беше сред добрите на конкурса. Без майтап. 

Безспорен фаворит за мен обаче бе Елмира Костова с умопомрачителната си песен "Моме хубава". Аплауз! След нейното изпълнение силно се замислих дали да не се застрелям, но се спрях, само и само за да стана свидетел на още по-умопомрачителното изпълнение на Цветелина Чендова. Леля Цвети явно е забравила, че не е на 18 и че дори да беше, пак може би не е особено ексапилна, за да си повдига полата игриво. А дори да беше секси, млада и красива, надали щеше да има какъвто и да е шанс с невероятната си песен и впечатляващите си неоскубани татарски вежди. Млада, красива и с певчески умения е Поли Генова, чиято песен е хубава, обаче е на български. Специални аплодисменти за грима и прическата й, които бяха възможно най-несполучливите за цялата вечер. А и беквокалистките й направо срутиха фаянса с бъркането на текстове и надвикване...

Приятно ме изненада протежето на Мария Илиева, а именно Мона. Не че песента й беше хубава... не че и аутфита й отиваше... но пък момичето е точно такова, каквото има шанс да спечели иначе скапан конкурс като Евровизия - млада, сладка и прилича на 16-годишна. Хората се кефят на такива напоследък. За щастие веднага след леко посредставаната й песен дойдоха и D2. Пичовете също надали са имали много време да напишат парчето, но честно казано нямаше някой за цялата вечер, който да седи по-професионално на сцената от тях, заради което се надявам (надявах) и да спечелят. Конкуренция им беше парчето на Милена, което макар и доста заимствано от групи като System of a Down, беше представено подобаващо добре с мацките от огнения клуб и сумистите.

С огромен ентусиазъм искам да изразя и жестокия си потрес от песента на... абе, някакво копие на Веско Маринов беше... с "Нестинари". Ходи на "Златния Орфей", пич, но преди това се върни в 1971-ва, откъде незнайно как си излязъл! Мамин сладък...

За финал - водещите. Браво, Мария, браво, Орлине. Хубаво е, че не си бяхте чели текста и за пръв път го виждахте на живо в ефир, ама ви пролича. Особено на Орлин.

И така, след минути тук ще има EDIT с името на победителя. Кръц.

EDIT: Честито на Поли Генова. Момичето е сладко, пее добре и прочее, но с песен на български... ще видим докъде ще стигне. Доволен съм, че поне не изпратихме някой пацул, че да се излагаме тотално.

Е, това е то. Още за геополитическия фарс, наречен "Евровизия" очаквайте в идните седмици и месеци и гледайте заслужената ирония, с която ще бъде представен в предаването "Комиците" на 11 Март от 21 часа по bTV. 

P.S. Мнението на автора не държи да е меродавно и не му дреме ако някой го намира за обидно. Това е лично мнение без нито едно твърдение, целящо да убеди някого в истинноста му.

Автор: Zorn/Testset

Turisas - 2011 - Stand Up And Fight

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 23, 2011 1 коментара

Стил......: Epic Viking/Power Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: 46 минути

www.myspace.com/turisasofficial

Хм... ако в първата минута, в която вземете този албум в ръце побеснелият кръвожаден воин от обложката не изскочи и не ви отнесе главата, не мислете, че опасността е отминала. Защото съдържанието на диска ще ви развее перчема назад като на Алф и също ще опита да ви отнесе главата, най-вече с убер-могъщите си оркестрации. Честно, малко са метъл албумите, които могат да се похвалят с такава превъзходна, епична и могъща (често ще ви идва наум тази дума, слушайки албума) оркестрация. Още по-хубавото е, че тя е част от нещо още по-могъщо и епично. Защото "Stand Up And Fight" е ориентаран доста повече в посока "пауър" и "батъл" метъл и доста по-малко "фолк" и "викинг" от предшествениците си. Това обаче далеч не значи, че Turisas са изневерили на стила си. А и дори да го правеха, щеше да им е простено, защото албумът впечатлява с много, ама много неща. Като цяло, "Stand Up And Fight" дава усещането, че четете една от онези големи книги (с дебели корици и яки картинки) за епични митологични битки, които виждаме често по филмите. Това много спомага да се потопите в атмосферата на албума и да се почувствате директно в центъра на битката и да споделите емоциите на героите в нея. Отделните тракове, които поне на мен ми направиха особено впечатление бяха три. "Take the Day", която е създадена да се изпълнява на стадион пред 50000 човека (всеки с меч и щит в ръка), "Hunting Pirates", която е малко стряскащо "пиратска" като за Tursisas и "Βένετοι! Πράσινοι!", което се чете "Венети! Прасини!" и означава "Сини! Зелени!". Не че последното има кой знае какво значение, просто авторът на ревюто много държеше да покаже, че знае гръцки. И така, стана време за крайна равносметка. Ясно е, че албумът е добър, но въпросът е - дали не можеше да бъде и по-добър? Дали леката промяна в звученето, забавеното темпо и по-малкото екстремни вокали няма да подразнят феновете? Отговорът, за мен, е... че не ми дреме. "Stand Up And Fight" си заслужава и парите, и слушането. И запомнете ми думите - ще настръхнете, когато чуете хоровете в края на "End of An Empire", затова внимавайте с адреналина, не посягайте към меча и щита и бъдете в мир с мебелите си.

+ + + + Плюсове.......:
Едни от най-величествените оркестрации, които някога съм чувал в метъл албум!
Невероятна атмосфера, в която ще се потопите напълно.
Страхотна и изпипана продукция, за максимално удоволствие от слушането.
Струва си всеки цент, даден за него.

- - - - Минуси........:
Албумът страда на места заради сравнително бавното (средно) темпо.
Екстремните вокали този път са прекалено малко, а иначе страшно им отиват...

Подходящо за фенове на:
Ensiferum, Tyr, Kiuas, Therion, Manowar, Sabaton и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-

Turmion Kätilöt - 2011 - Perstechnique

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 23, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Osasto-A
Отнема....: 39 минути

www.myspace.com/officialturmionkatilot

Turmion Kätilöt никога не са взимали особено насериозно и "Perstechnique" е поредното доказателство за това. И не говоря само за обложката, която между другото е... ъм... нетипична, да речем. Членовете на бандата са изобразени као малки доволни деца, горе-долу на височината на един гъз. И идея си нямам защо, но имайки предвид що за пияници са MC Raaka Pee и компания, нищо не може да ме учуди. Но да оставим обложката, да я обърнем, да извадим диска и да чуем какво има на него. Албумът започва с "клубен" електро метъл, на английски. Въпросната песен "Grand Ball" си е истински хит и лично аз доста бих се зарадвал да чувам подобни неща по нощните клубове на София... но както и да е, пак се отплесваме. Това, което ще ви направи впечатление още след първите 1-2 слушания е, че групата търси нови посоки за звучене и развитие. И колкото и да е странно, посоката е... диско. Това прави "Perstechnique" донякъде експериментален албум, макар че е запазена основата на това, което прави Turmion Kätilöt групата, която е (и винаги е била). Всички тези техно и диско-денс елементи, контрастират, но и същевременно пасват много добре на иначе екстремните вокали и тежки китари. Изобщо, това, което кажи-речи единодушно решихме в екипа е, че албумът звучи адски психарски и е доста странен. Все пак обаче Turmion Kätilöt са си Turmion Kätilöt и няма как да ги сбъркате, ако сте ги чули веднъж. Тежък, безпределно зарибяващ, разнообразен, с неповторимо и неподражаемо звучене, с умопомрачителен китарен звук, психарски и - държа да подчертая - заслужаващ слушане от край до край. И все пак, трудно можем да кажем, че това е най-добрият албум на групата досега. Купете си го (лимитираното издание с яка тениска е 28 евро), чуйте го и не забравяйте - слушайте го целия, за да откриете наистина колко е готин "Perstechnique". Екстремeн диско метъл FTW!

+ + + + Плюсове.......:
Групата доста е разрушила стиловите си ограничения, което им прави чест.
Моменти, на които просто да се СКЪСАТЕ от куфеене и кеф.
Жестоки зарибяващи мелодийки и електро-звуци.
Няма как да сбъркате коя е групата.

- - - - Минуси........:
Китарите и барабаните правят голямо мазало в по-бързите пасажи.
Да си го признаем - има слаби тракове.
Странното звучене може би е малко в повече.

Подходящо за фенове на:
Ruoska, 2 Times Terror, Black Light Discipline, Rammstein и др.
Автор: Testset/Stahli
-=7/10=-

Seth ECT - 2011 - Godspeak

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 21, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial Death Metal
Държава...: Турция
Лейбъл....: -
Отнема....: 46 минути

www.myspace.com/sethect

Правилно виждате - индъстриъл дет метъл от Турция. И то какъв! Признавам си, от години имам очакването, че този албум ще да е великолепен... и не сбърках! "Godspeak" е албум, какъвто не можете да чуете всеки ден. Той е едновременно екстремен, силно електронен, мрачен, епичен и... могъщ. За разлика от много от колегите си в именно този жанр, Seth ECT не прекаляват с нищо. Например, барабаните не са излишно много, излишно бързи и излишно тракащи през цялото време, както много безидейни банди правят, само и само за да покажат колко са бързи и екстремни. Барабаните са един от изпипаните елементи в този албум - може да чуете всеки един техен звук и да отбележите факта, че не са изсвирени от дръм-машина. Друго важно звено е електрониката, която далеч не е просто купчина наредени семпли за фон, което я прави основна част от музиката на групата. Но това, което ще ви направи най-силно впечатление в "Godspeak" е невероятната атмосфера! Направо няма да ви се вярва как докато куфеете под звуците на авангардните им творения в главата ви ще изникват най-различни образи (лично на мен напомнящи ми на играта Prince of Persia) на богове, пирамиди, висши светове, създания и воини. Изобщо, този албум е толкова изпипан, интересен, разнообразен, запленяващ и близък до перфектното, че направо ме хваща яд, че не е наистина напълно перфектен. Мога да ви обяснявам с часове колко е добър наистина и как не трябва да подхождате към него с тъпи предразсъдъци "защото е турски", но трябва и да го превеждам на английски, така че спирам дотук. Чуйте го и прочетете долу как можете да си го набавите.

+ + + + Плюсове.......:
Уникална, просто УНИКАЛНА атмосфера!
Всеки звук заема своето подобаващо място.
Перфектен пример как се прави истински, екстремен индъстриъл метъл.
Цялото това великолепие се разпространява безплатно (от 4 Април, на сайта на групата)!
Специални благодарности на групата, че ни предостави албума си толкова рано!

- - - - Минуси........:
Иначе страхотните китари са леко тихи на някои места.
Щеше да е супер ако имаше малко чисти или още "роботизирани" вокали по припевите. 

Подходящо за фенове на:
The Kovenant, Fear Factory, Ground Zero System, Blast X и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

Ajattara - 2011 - Murhat

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 21, 2011 0 коментара

Стил......: Dark/Black Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Osasto-A
Отнема....: 32 минути

www.myspace.com/ajattara

През 2007-ма година, когато издадоха албума "Kalmanto" и в който за първи път басът забуча по начинът, накарал ги (вероятно) след това да запишат акустичния "Noitumaa", за миг не съм си и помислял, че това би се превърнало в запазена марка на бандата. Ето обаче, как сега с “Murhat” подпечатването на тези мисли е факт. Само 32 минути, но пък предостатъчни, защото имаш усещането, че главата ти, навряна в метална кофа (в ролята на каска), неумолимо бива подложена на стъпкване от пищен нощен парад на маршируващи троли - малък пример с началото на "Veljet". Средното темпо е преобладаващо за целия албум, като странни звуци от разни добавки и хрумки в едва забележими моменти интересно контрастират, бивайки чути нейде зад шумно ракъсваните и хвърчащи наляво-надясно гласни струни на Ruoja (Паси Коскинен). Както винаги досега, Ajattara не изневеряват на себе си и всички песни са изцяло на ясно-неразбираем (за нас) фински език и при добро желание, запомняйки някой пасаж, спретването на окултно заклинание няма да е проблем. Това е и част от чара на тази група. Интересно е да се отбележат чистокръвните ориенталски мотиви в стил Robert Plant в "Aura" и абсолютно неподправения doom в "Ihmisen luku", изобщо "предумишлените убийства", запланувани в заглавието на албума, са представени по един много зрял и умел начин на нас, бедните слушатели. Какво по хубаво от това? Бандата се развива и за тези 10 години от първия си албум досега, освен изграденото вече собствено звучене, броят на нефинландските им фенове няма как да не е нарастнал значително. И показват защо и с този си албум.

+ + + + Плюсове.......:
Как "пее" този Паси!
Специфично звучене, открояващо групата от останалите в жанра.

- - - - Минуси........:
Много идеи, нахвърляни и представени накратко, сякаш са гонили влака.
Малка, но опасна стъпка встрани, която се надяваме да не ги изведе на неправилния път. 

Подходящо за фенове на:
Verjnuarmu, Sotajumala, Mustan Kuun Lapset, ранните Amorphis и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-

Serenity - 2011 - Death & Legacy

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 19, 2011 0 коментара

Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Австрия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: 58 минути

www.myspace.com/serenitybandtyrol

Първото, което ще ви направи впечатление, когато вземете този диск в ръце е обложката. Честно, надали ефирна, но бойна мадама (преминала през първата си младост) на розово-лилав фон е най-добрата картина, описваща това, което ще чуете в албума. Защото "Death & Legacy" е един прекрасен симфоничен пауър метъл албум, в който, държа да подчертая, вокалите се изпълняват от мъж(е). Е, има и женски включвания и то не какви да е! В някои от песните взимат участие красивата Айлин от Sirenia, червенокосата дива Шарлот от Delain (ух на батя!) и енигматичната Аманда Сомервил (позната ни от взаимните си проекти с Михаел Киске и Avantasia). Всичко това трябва да ви говори колко симфоничен и мелодичен е този албум. Чест прави на Serenity, че са успели да открият баланса между симфонични (и почти готик метъл) елементи и мелодичния пауър метъл, доставяйки на слушателя около час красива и много добре изпипана музика (в това число включвам и перфектната етно-итнерлюдия "Below Eastern Skies"). Така че ако харесвате мелодичен пауър метъл, добри симфонични партии, хорове, вокални хармонии (и изобщо добро пеене) и искате да знаете кой е най-добрият албум на бандата досега - купете си "Death And Legacy"!

+ + + + Плюсове.......:
Близо час качествен материал (над час с бонусите)!
Изпипани симфо партии.
Чудесни гост-включвания.
Чиста проба удоволствие е да се слуша всяка песен от този албум!

- - - - Минуси........:
Липсва един свръхбърз пауър-хит, с който тотално да избият рибата. 

Подходящо за фенове на:
Dignity, Keldian, Visions of Atlantis, Axxis и др.
Автор: Testset
-=9.5/10=-

Before the Dawn - 2011 - Deathstar Rising

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 19, 2011 2 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: 41 минути

www.myspace.com/beforethedawnmusic

Туомас Сауконен е музикант за пример и неслучайно спечели наградата за най-добър метъл музикант на Финландия. Има защо - момъкът пее 2 типа вокали и свири на всички необходими инструменти за създаването на метъл продукт. И все пак Before the Dawn не е one-man-band, макар основната (и по-голяма, респективно) част от работата по материала да се извършва от него. Както правилно отбеляза нашият читател Soulblade, работа му върши не само само вокало-басиста, имащ нелеката задача да изпълнява чистите вокали (с която се справя доста добре), а и китаристът на бандата. И така, явно след около 10 години история, Before the Dawn са повече "група" от всякога и отново са на сцената с нов албум. Основният проблем на "Deathstar Rising" обаче е, че ни предлага поредната доза от "същото". Нямаше да направи впечатление ако коя да е от песните в него беше в някой от предните 3-4 албума на бандата. Добрата новина е, че "Deathstar Rising" е с няколко идеи по-интересен от скучноватия си предшественик. Това, за щастие, значи и друго. А именно - че албумът никак не е лош. Мрачен, мелодичен, с не един и два красиви и запомнящи се пасажа и носещ леко готик-метъл настроение. Изобщо - добър, "спретнат", приятен за слушане албум с някой и друг изненадващо сполучлив припев, но без претенция и възможности да стане "бестселър".

+ + + + Плюсове.......:
За пореден път - много приятен за слушане албум.
Страхотни чисти вокали, без които албумът щеше адски много да загуби.
Много сполучливи припеви.

- - - - Минуси........:
Още от същото звучене, чуто в последните 3 албума на групата.
Този албум просто плаче за добри клавишни и обрана електроника. 

Подходящо за фенове на:
MyGrain, Noumena, Scar Symmetry, Mors Principium Est и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-

Vreid - 2011 - V

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 17, 2011 0 коментара

Стил......: Black & Roll
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Indie Recordings
Отнема....: 49 минути

myspace.com/thepitchblackbrigade

Отново един албум разбуни духовете в екипа. При това албум с еднобуквено име. И ако текстът надолу ви се струва шизофреничен - то това е защото е смесица от писанията на двама човека, заели се с доста трудната задача да пишат за този странен албум. И така, на темата.

Ако някога съм имал усещането, че имам нужда от трето ухо, то това е когато слушам Vreid. Не че и двете, с които разполагам вършат кой знае каква работа, но внушението е точно такова. Всяко следващо прослушване на който и да е от албумите им ме изправя пред възможността да открия нещо, което не съм чул и нещо, превръщащо музиката им във възприятие, различно от предното. Миналото на музикантите, обвързано с легендата Windir, обременява очакванията ни с едно преднамерено желание за откровения от тяхна страна, от което те вероятно вече дълги години опитват да избягат, но дали успяват? Мненията по въпроса "това Black ли е" (личната ми пристрастеност е към самоопределението им "Balck & Roll Brigade") доста се размиват в използваните от музикантите, силно изразени в други стилове похвати. Всеки може да реши сам за себе си какво чува, но не и ако не даде шанс на съзнанието да попие надълбоко тази музика. Не го ли направите, гарантирам, че това тук няма да ви хареса. Няма да ви хареса и ако подходите изобщо с каквито и да е очаквания към него. Олд-скул блек-феновете ще го харесат на всяка цена. Защото този албум звучи така, сякаш музикантите са ви изхвърлили дивана от хола и свирят директно от него, доставяйки автентичен, жив звук на слушателя.

Сред другите открояващи се особености на този албум е и средното (а понякога и под средното) темпо, не особено типично за блек метъла по принцип. Норвежците обаче винаги са били крачка напред в този жанр и тенденцията в последните години определено не води към безбожно бързи бластове. Темата - както и в предните два албума, е Втората Световна Война, в частност Норвежкото съпротивително движение - концепция, която бандата продължава да следва, развива и изразява дори и на сцената, чрез декори, облекло и поведение (не можете да си представите колко ме е яд за невъзможността да бъда на концерта им миналата есен, а имах и билет). Мелодията на въодушевено отнесените пасажи, преливаща в ярко изразен гняв, последван от меланхолия, ще ви преведе през 9 различни начина да посетите или психиатър или ортопед, но в никакъв случай да ви остави безразлични.

В заключение, това е албум, белязан от времето и подправен несравнимо с модерността на днешния ден, тъй че ако още не сте решили, дали да му гласувате доверие, дано тези няколко реда спомогнат за това. Чуйте го повече от веднъж, защото е наистина трудносмилаем и дори сами ще се чудите дали ви харесва или не и дали това тук е крачка към гениалността или крачка назад за жанра. Тук това ревю свършва, като само се добавя скучният факт, че редакторът реши да не прави средно аритметична сметка от оценките на двамата ревюъри (съответно 9 и 7), а да остави оценката на вашето въображение и уши.

+ + + +
Многопластовост на музиката.
Креативен блек бе, хора (рядко явление напоследък)!
Един от най-добрите блек метъл албуми от много години насам.
По-мелодичните включвания никак не вредят.

- - - -
Доста трудно смилаем, нуждае се от много слушания.
Този албум можеше да стане велик. Но накрая сякаш все нещо му липсва...

Подходящо за фенове на:
Enslaved, Windir, Storm, Burzum, Darkthrone и др.
Автор: Nightice/Undepth
-=8/10=-

Falkenbach - 2011 - Tiurida

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 15, 2011 0 коментара

Стил......: Viking/Folk Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: 45 минути

www.myspace.com/falkenbachband

Шест години трябваше да минат, за да можем отново да се насладим на музикална изповед от обсебено-тайнственият, луд, фантастичен музикален гений на мистър Markus Tümmers, познат повече като Vratyas Vakyas. И ако броят на годините чакане определя по някакъв начин качеството на продукта, то наистина всичко е Шест. Falkenbach е от проектите, които никога не можеш да сбъркаш, чул ли си ги веднъж. Традициите тук са на ниво, отговарящо единствено на отминалите хилядолетия, през които натрупаното културно наследство на северните народи експлодира като музикален динамит. Повярвйте ми, в този албум има всичко, което няма да ви разочарова, стига да не сте от хората, нехаресващи банди, звучащи идентично през годините. Още в първите минути ще бъдете посрещнати и омагьосани от песента на звънчета, малко след това ще пристъпите тържествено през Valgrind (главният портал на Валхала)  за да станете един от хилядите воини, призвани да участват в битката на края на света. Неусетно как, неволно започвате да си припявате мелодиите, потапяте се в отминалите векове и дори да сте прекалено слаботелесни (като мен) за водене на какъвто и да е бой, няма как да не усетите прилива на сила и желанието да гаврътнете няколко рога с медовина, пък после... каквото брадва покаже. Като цяло албумът е насочен по-инструментално, като лично на мен щеше още повече да ми допадне ако в поне 5 (а не само в 3) от композициите имаше вокали, но нищо - може би след няколко години чакане ситуацията ще е обратната. А сега, отдайте се на всичко онова, което ‘’Потокът на сокола” е подготвил за вас. Заслужава си!

+ + + + Плюсове.......:
Все така не можеш да сбъркаш Falkenbach.
Страхотна епична атмосфера!

- - - - Минуси........:
Албумът можеше да е 15-ина минути по-дълъг.
Прекалено много инструментал.

Подходящо за фенове на:
Moonsorrow, Bathory, Rivendell и др.
Автор: Nightice
-=8.5/10=-

I See Stars - 2011 - The End of the World Party

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 15, 2011 0 коментара

Стил......: Post-Hardcore/Trancecore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Sumerian Records
Отнема....: 37 минути

www.myspace.com/iseestarsmusic

Грешка беше да подходя с големи очаквания към този, втори поред албум на I See Stars - младата банта от Уорън, Мичигън. Грешка, защото очаквах наистина стойностен транскор албум, пък то се оказа просто един... свежарски албум и нищо повече. И вярвайте ми, "The End of the World Party" щеше да е доста по-добър ако вокалите на Девин Оливър не приличаха чак толкова много на тези на Аврил Лавин... Дам, това е малко плашещо. Когато пее в по-ниски тоналности нещата са ОК, но превъзбуди ли се и вземе ли да вдига херците, тогава става страшно. По някое време даже ме хваща срам, че групата като цяло ме кефи, защото това са едни от най-лигавите възможни вокали, които съм чувал... Крещенето е по-добрият вариант, от който обаче г-н Оливър не се възползва достатъчно често. И така, в крайна сметка албумът не е лош. Липсват му правилните вокали, малко повече електроника и повече екстремни моменти. Защото в момента прилича на извратеното дете на Alesana и Avril Lavigne, което си играе с Asking Alexandria и Attack Attack (забележете колко много "А"-та, баси). Очаквам с интерес следващия албум на I See Stars, защото този далеч не показва пълния потенциал на групата.

+ + + + Плюсове.......:
Мелодичен, свеж албум като цяло.
Приятно младежко звучене.
Заглавната песен си е направо хит.
Дискът идва с много яка тениска (държах да го кажа)!

- - - - Минуси........:
Прекомерно лигави вокали през половината албум.
High School Musical в пост-хардкор вариант.
Сякаш е правен за американски тийнове и емота.

Подходящо за фенове на:
Woe Is Me, Attack Attack, We Came As Romans и др.
Автор: Stahli
-=5.5/10=-

Dalriada - 2011 - Igeret

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 14, 2011 0 коментара

Стил......: Folk Metal
Държава...: Унгария
Лейбъл....: AFM Records
Отнема....: 52 минути

www.myspace.com/dalriadahu

Всеки път се изумявам как Dalriada винаги намират начин да ми напълнят душата с новите си албуми. Всеки път си мисля, че е дошло времето да направят някой кахърен, скучен албум, както направиха много от колегите им в жанра или да се отдадат тотално на разни жалки акустични експерименти. За щастие, братята унгарци засега нямат такива намерения, въпреки силната си продуктивност. Още по-добре е, че продължават да пеят на родния си (макар и безкрайно неразбираем) език. И докато слушам този албум ми става малко мъчно, но не защото има дълги мъчни песни, а защото чувам фолклорни елементи, силно приличащи на нашите такива. И да, това е тъжно, защото ние нямаме банда, която да се възползва от прекрасния ни фолклор по успешния начин, по който се възползват Dalriada от своя. И благодарение на това "Igeret" е поредният им страхотен албум. С добър звук, още по-добър синхрон и ужасно много места, на които трудно бихте се въздържали да не скочите от стола и да не заиграете унгарско хоро. И ако дотук всичко това ви звучи като някаква унгарска версия на Korpiklaani - позволете ми да ви поправя (впъреки че Йоне Ярвела пее в една от песните) - Dalriada не са ничие копие. И веднага щом чуете кой да е от техните албуми ще се убедите в думите ви. Затова и спирам да ви убеждавам. Така че чуйте албума, купете си го, надуйте го и разширете метъл кръгозора си с малко музика, каквато определено не можете да чуете под път и над път.

+ + + + Плюсове.......:
Страшно добре вмъкнати фолклорни елементи.
Изчистен звук.
Идеален синхрон между всички (а те са доста) инструменти.
Вокално разнообразие.

- - - - Минуси........:
Към края дължината на песните малко натежава.
Липсват още малко бързотемпови песни, за сметка на по-бавните. 

Подходящо за фенове на:
Korpiklaani, Eluveitie, Ensiferum и др.
Автор: Testset
-=9/10=-

Vhaldemar - 2011 - Metal of the World

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 14, 2011 0 коментара

Стил......: Power Metal
Държава...: Испания
Лейбъл....: Arise Records
Отнема....: 49 минути

www.myspace.com/vhaldemarmetal

Да започнем с въпрос - скоро да сте слушали нещо, което да прилича на няколко неща едновременно? Е, при мен се получи точно такa, затова и реших да напиша тези няколко реда. Vhaldemar идват не оттам, откъдето музиката им би ги описала (ако не знаех откъде са, веднага щях да им лепна запазената марка на Deutsche Heavy Metal-a), но ето, че и в Испания, освен групите, които от години са добре известни, приятни за ухото неща правят и банди като Vhaldemar, не особено познати на широката аудитория. Асоциациите са много, кaкто и сравненията. Песни като "Saints of Hell", "Metal of the World" и "Bastards", сякаш са излезли изпод струните и начина на пеене на Кай Хансен, а съм сигурен, че и Бернард Вайс от Axxis би бил доволен да чуе как някоi от неговите фалцети биват приятно "докарвани" за радост на слушателското ухо. Дори, смея да твърдя, че чувам как Running Wild размахват мечове в "Old King's Visions (III)". Рифовете - няма как да не сте ги чували и друг път. Изобщо, не са необходими кой знае колко много напъни, за да се усети от къде и как черпят вдъхновение момците. Просто понякога е хубаво в един албум да се усетят напомнящи ни за кого ли не звуци. Така че ако се доверите да прослушате този, мисля, че и вие ще намерите по нещичко за себе си в него. Накратко, ако ви се слуша класически европейски пауър/спийд/хеви метъл (и харесвате най-ранния Helloween и Gamma Ray), дайте едно ухо на това тук. Пък и с тая готина обложка... не може да не му дадете шанс.

+ + + + Плюсове.......:
Минутите минават бързо, очаквайки да чуете какво следва.
Ненатрапчив и приятен глас от Карлос Ескудеро.
Не се пее на испански, слава Богу!
Песента "Metal of the World" си е доста сполучлив метъл химн.

- - - - Минуси........:
Едва ли ще се задържи особено дълго в плейъра ви...
Иначе добре изсвирените барабани звучат доста рехаво.
Може би малко прекалено се опитват да приличат на Gamma Ray.

Подходящо за фенове на:
Gamma Ray, Helloween, Running Wild, Accept, Metalium и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-

Mercenary - 2011 - Metamorphosis

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 14, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Дания
Лейбъл....: Noiseart Records
Отнема....: 49 минути

www.myspace.com/mercenarydenmark

След, смея да твърдя, великолепния "Architect of Lies", Mercenary по някаква странна причина решиха да разпърдят кратунките и насмалко не се разпаднаха след напускането на един вокалист, един барабанист и един клавирист. Мястото зад барабаните бързо беше заето, но групата реши, че няма нужда от допълнителен вокалист и сега всички песнопения останаха задължение на вокало-басиста Рене Педерсен. Въпреки всичко, Mercenary успяха да запазят до голяма степен специфичното си и разпознаваемо звучене. Като цяло, с този албум групата показва, че "може и така" и си позволява да експериментира умерено, което им носи само позитиви. Аз обаче имам усещането, че чак следващият им албум ще разкрие истинските възможности на бандата точно в този й вид. Важното е, че "Metamorphosis" отговаря на най-важния въпрос - "става ли за слушане". Става, и още как!

+ + + + Плюсове.......:
Въпреки промените в състава групата се задържа и показа, че "може и така".
Направо неочаквано (за мен) добри вокали от страна на г-н Педерсен.
Сполучливи дребни експерименти, пръснати из целия албум.

- - - - Минуси........:
Усеща се липсата на сериозен клавирист.
Продължават да удължават песните ненужно много, но явно това си им е в стила.

Подходящо за фенове на:
Raunchy, MyGrain, In Flames, Soilwork, Scar Symmetry и др.
Автор: Zorn
-=7/10=-